Кървавия Джо!

[momcheto s tupiq nick...]

Здравейте на всички!...задължително трябва да ви покажа книжката ми!Надявам се да ви хареса ...Написал съм само...4 глави Има правописни грешки..ама не ми се занимава да ги търся аре,кефете!
Това е корицата на 1-ва част на Кървавия Джо:

Това е корицата на 2-ра част на Кървавия Джо:

А,това на 3-та:

Ето я 1-ва глава...
2:28 15.02.06.Тъмнината и мрака царяха в този късен час...Луната бе единствения источник на светлина,защото Джо отдавна беше разбил горките лампи...Мрака бе обсебил ул.NoEnter и ограничил видимоста по пътя и къшетата...Една котка ядеше остатаците от пилето на семейство Трошезъбови.Гаргите пееха,а кръчмите както винаги бяха като ад.С тази музика и фолк певиците със напомпаните им със силикон цици и стегнатите им дупета,пияните дядовци и тираджийте,придаваха чудесен облик на Елитното заведение с гостоприемното си наименование "Влезеш ли-нема излезеш!"
Кървавия Джо скиташе с поредната Пещерска в ръка по улицата.Пееше си една песен от *Лятото на 62-ра (ГОЛЕМИЯ СНЕГ) когато бил млад.За текста питайте него,защото пееше толко неразбираемо,че човек би се осъмнил дали пее или си говори сам на висок тон.Изведнъж изкочи един мъж-Висок към 180-190.Друго не можеше да се разбере заради тъмнината,но Джо усети,че човека го заплашва с нож.Разбирасе крадеца го приплаши,но пиания ни герой не го разбра много добре и си зададе въпроса "Какво може да ме пита учтив човек с нож през ноща?Освен колко е часът!":
-Здрасти!Часът е..Хмм..3:45.Нека да съм точен,3:45 и 39 секунди-каза Джо и залетя надясно.
-Тъпак,не ми пука колко е часа,искам пещерската и ако имаш некви кинти-няма да ти се разсърдя!-изкрещя яростно крадецът,но Джо пиян до уши не го разбра и го потупа по рамото и каза:
-Човече,бих искал да ти помогна,но немога!-каза Джо и едва не падна,но крадеца го задаржа.След това похитителя му удари една десна пресна и го прати до стълба който беше 2 метра зад Джо.След силния удар той се свести горе-доло и поне разбираше какво му казва вече.Първите думи които чу нашия Джо бяха:
-Тъпак,нямам цяла вечер да грабя един помяр като теб,по-бързо дай пещерската и кинтите-каза крадецът и в следващия момент побесня!
-К'во?Пещерката ми?Да,бе!НИКОГА-каза Джонката и му приложи една серийка "Пуф-Паф" и го препарира до стълба,кадето беше бушониран!И му каза:
-Пич,Кървавия Джо не си дава Пещерката така лесно,следващия път пробвай пак..ако ти се живее-каза Джо и си тръгна към канализацийте,кадето живееше с Едноръкия Били,Сандо Безмилостния и той самият-Кървавия джо!
Та,прибра се.Долу беше по-светло от там-горе!Джо хвана Били,който хъркаше много звучно и му каза:
-Ко стаа,Били-изкрещя Джо и го прегърна все едно не го беше виждал никога през живота си.
-Ах,педал гаден пак си пил.Много си зле.Как можеш да пиеш... и да не ми донесеш поне малко повече от една четвърт Пещерска или малко водчица бе..?Калъф-каза Били и се засмя дебилски!
-Ха ха ха,тъпак.Да беше казал,при Джо пещерка не остава на сухо-ИМАЙ ГО ПРЕДВИД-каза Джо все едно е някакъв закон за Били.
-Добре,шефе!От мен да мине...Ще го имам предвид-издума Били и не се здържа и се изсмя още по-силно и по-дебилски от Джо,че бедният Сандо,който си поспиваше на меката стена се събуди и се развика.
-ЕВРЕИ ТЪПИ,НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПИ ОТ ВАС-каза Сандо и се садра от викане.Беше много нервен!
-Как може,винаги ме събуждате когато не трябва!А ако искам да стана по-рано за да хвана ранния камион на ВОЛФ вие се услушвате и се правите на путки.Поне малко мастичка не взехте ли за бедния ви Сандо Безмилостния-попита той.
-Санде,брато много извинявай,но не стигнаха кинти за мастичка...Искренно съжалявам аз-Джо и Били.Утре ще ти купиме!Обещаваме-каза Джо бавно с мъка на сърцето...
Те се прегърнаха и запяха песничката на Джо от ЛЕТОТО на 62-ра (ГОЛЕМИЯ СНЕГ) и като се измориха да правят простотии легнаха заедно и заспаха.
2-ра глава
5:27 15. 02. 06. Всички спяха. Навун беше по-студено от всякога. Миризмата на разлагащия се труп на похитеното куче от Джо се разнасяше на все по далги разтояния. Случая с това куче е много смешен. Всичко стана така:
Джо си ходеше по мрачните улици на софия. И тои не знаеше каде е. Изведнуш спря за да премести пещерската в другата си рака, защото му натежало и се изморил малко от тешкото сише от 0,5Л пещерска гроздова. След около 1 минута която изтече в разменяне на пивото от едната до другата му рака тои трагна направо, но не точно направо защото залиташе и човек би се учидил дали ще завие наляво или надясно. Все пак Джо ходеше направо! Стигна до края на правата улица. Имаше път наляво и надясно. Героят ни избра путя направо! Тои трагна по избраната посока и след малко се блъсна на стулбището на един блок. Джо не разбра какво стана и защото беше паднал си помисли че си е легнал и така и не разбра как заспива. Все пак беше изморен, горкия беше изварвял над 1км в ходене с тешкия товар от яке, панталони, дървен крак, кец на Галлас, 3 косама на главата си и да не забравим най-важното - пещерската. Времето мина като фурия. Стана 7:32. Едно куче отиде при Джо и почна да го ближе по лявата рака и да му се радва. Джо внезапно се дигна и изплашен до смърт изпраска една сериика "пуф-паф" на горкото куче, което даже не разбра от каде му е дошло. То полетя към другия краи на стулбището и се залепи на предпоследното стапало в несвяст. Когато Джо малко се свести и разбра донякаде какво е станало отиде при кучето, което лежеше на стапалото и дисаше бавно и дълбоко. Пияния ни герои каза на животинчето с мука на сарцето:
-Хеи, звяр. Едно голямо извиняваи от мен. Просто всичко това е рефлекс, като някои ме пипне и аз сам пиан или спя аз му прилагам серииката "пуф-паф" и тои разбирасе полита до най-блзиката стена или стълб. Извиняваи, наистина много сажалявам не сам искал да ти го правя. Гледам си породисто куче. Нека да посмисля, ти си куче тип-"Улична превазходна". Да, точно така! Чудесно! Ох, часат е 7:50 трябва да трагвам, извиняваи отново и адиос! -каза Джо и си трагна по патя.
Кучето не чу нищо от думите на Джо но малко след като си трагна то се изправи на предните си крака, след това и на задните и трагна по следите на похитителя. Докато Джо си ходеше и пииваше от остатаците от пещерската му, неговото свръх шесто чуство му подсказа че го очаква опасност. Джо се обърна наляво, надясно и назад. Всичко си беше както трябва, нищо странно. И така тои си трагна по патя, които след малко ходене го намери. Канализациите биаха близко. Сланцето вече осветяваше голяма част от мрачните улици и тъмните кашета. Джо спря и почна да се оглежда и да търси канафката със сабеседнците си. Изведнъш тои спря прекуснат от неговата интуиция. Тя отново му подсказа за идваща опасност. Джо се притесни, взе един прут и беше готов да посрещне идващата опасност. 5 минути оглеждане, чакалене и предпазни мерки. Опасноста така и не доиде. Джо каза:
-Пфф, деба писна ми. Вече за 2-ри пат интуицията ме ебава!3-ти пат няма да и се фана-каза Джо и метна прута на земята и замина към канафката. Тои пристигна и трагна да слиза по малките сталбички на домут му и отново интуцията искаше да го предопреди за опасност, но Джо вече беше безразличен кам интуцията му и искаше да покаже, че пак няма да го излаже. Тогава кучето, което беше застопорено от нашия герои и всащност през цялото време го следяло и чакало удобния момент, скочи и го захапа за левия крак. Джо писна като женичка и почна да бие тупаници на побеснялото куче, което му излизаше пения от устата. Животното не пускаше, стискаше още по-здраво! Джо не искаше да се сбогува с единствения си крак по такав жалак начин и се успокои. Преглутна болката и почна да прави странни движения. Явно и тои не разбираше колко смешен е отстрани. Изведнуш Джо скочи заедно с кучето, което беше захапало левия му крак. В тоя момент тои му тегли една десна права и след това последва една лева, след която кучето отпусна захапката на кракут. След това Джо му тегли един завурсващ удар с десния му крак, които не беше точно крак ами дървен крак като на притатите. Ударат беше брутален и безмилостен. Кучето полетя по-високо от скока на Джо които си имаше кам 1-1, 50 метра. Джо падна на земята и се подпря на тротоара и почна да стиска раната си гледаики кучето, което с последни сили се повдигна и след това падна и не мрудна повече. Джо стана и отиде към победеното куче. Каза му:
-Еи сладур. Бива ли да се ебаваш с Джо Мастер?Бива ли?Мисля че не бива.. Занапред го знаи.. Адиос-каза Джо бавно и с гордост се изправи и долази до канафката, кадето спяха Еднорукия Били и Сандо Безмилостния. Тои ги сабуди и им разказа историята. Те не му повярваха. След това Джо се отказа да спори с прятелите му и ги помоли да му помогнат с раната. Тя зарастна за отрицателно бързо време!
Всащност от това куче се разнасяше миризмата, то се беше разложило и мишките биаха почнали да го гризат. Мрафките му изядоха учите. Останалото беше прекалено гадно за да ви го кажа..
Ето я 3-та глава
15:37 15:02:06...Хубав ден..топло,слънчево..и леко подухваше вятър.Всичко беше много красиво.Като изключим мъртвото куче,което вече беше се разложило напълно и също разнесено от разни други кучета наляво и надясно и да не забравя циганчето Митко,което влизаше в положението на мъртвия пес.То беше похитено от Едноръкия били.Сичко стана много бързо и мъчително:
Някаде към 2-часът 10:02:06,Били си ходеше с мастичката в ръката и си пееше неговата любима песен от ЛЕТОТО НА 62-РА (ГОЛЕМИЯ СНЕГ) и изведнъж въпросното цигане Митко го помолило за глътка мастичка и 20 стинки за да си купи половин баничка.Разбирасе Едноръкия ни герой му дал 2 стотинки и му казал:
-Не винаги става това,което искаш!Ето ти 20 стотинки...просто слагаш една нула зад 2-те стотинки и ето ти 20!!!Яко,а-казл Били и се засмял дебилски...Мангала нищо не казал.Помислил малко и разбра,че е прецакан..Цигането настигнало Били,взело му мастиката и казало:
-Ха ха ха.Еднорък тъпак!Замина с мастичката щом си гъзар!
Били след 30 секунди разбрал,че мастиката му я няма и че цигането му я гепило,защото беше пиийнал..маалко!Той го зърна и се затичал към него.Цигането се къширало зад кофата,където било изписано "Народна кръчма на Мастиконосецът!".Били усетил силната миризма на умрели лебеди до кофата,която била чиста сравнение с цигането.Безмилостния ни герой хванал мангала,взел си мастичката.пуснал го и му отрязал главата с неговата резачка ,която замествала дясната му ръка...Последните думи на цигането били "Моляте бате,не ме бий!И аз съм хора!".Били захвърлил тялото на цигането и взел главата му и от черепа си направил чаша в която ползвал само за специални случаи!
Всъщност това е кратката история за неуписуемата смрад от това мазно,потно,миризливо,мърт� �о,обезглавено цигане!Та,Били беше станал най-рано.Малко по-късно тръгна към Джо и много внимателно опря резачката си до главата му и каза:
-Т'ва е обир!Парите или живота-каза Били и едва не се захили..
-Ууууаааа.Здрасти,кой си ти-събуди се Джо и попита учтиво.
-Ами аз съм крадец!Бих искал парите ви,ако обичате..в противен случай трябва да взема живота ви-каза Били и се учуди за това че Джо не го познал.
-Еми виж прятелю,аз нямам пари.А пък ако ти е толко зор за живота ми,то вземи го..и без това взе да ми писва-каза Джо и махна блузата си и сложи ръка на сърцето си.
-Нека да е бързо и да не боли чак токова-допълни Джо.
-Брато ти ли си-каза Били и наистина се притесни!
-Познавам ли те,че ми викаш брато-пита Джо.
-Ние сме прятели от когато се знаем бе,тъпак-каза Били и си помисли,че Джо има амнезия или нещо подобно което го е накарало да забрави и единия му от най-добрите прятели!
-Съжалвам,не се сещам..та моляте нека да бъде по бързо защото наистина се дразня-каза Джо и се засмя много леко.Тогава Сандо скочи на гарбът на Били,взе неговия револвер и го насочи към главата му и каза:
-Аха!Крадец значи!Така ли Джонка-попита Сандо.
-Да,сега е наш и може да го екзекотираме-каза Джо и се засмя дебилски в синхрон с Сандо.Били тотално беше объркан!Той си мислише,че и двамата имат амнезия и че са се побъркали или напили много лошо и още не са изтрезняли!Беше много оплашен!Изведнъж каза:
-Момчета,имам малко мастика..тя ми е еднинственото нещо,което мога да ви дам!Моляви не ме убивайте-каза оплашено Били.
-Ха ха ха!Мастика ли?Пещерска искам..никаква мастика-каза Джо и се засмя ужасно дебилски и хвана Били,взе един нож от джоба си и точно преди да го наръга Сандо строши едно шише от мента в главата на Джо.Той падна в несвяст...
-Какво правиш,нали сте партия с него-попита Били.
-Не искам да деля плячката си с този помяр-каза Сандо
-Аха ясно-каза Били...Той беше оплашен до смърт.Чудеше се какво да прави,но не можеше да измисли и един смислен план за да избяга от побърканите му прятели и да избегне екзекуцията...По едно време Джо стана и все едно имитираше зомби-със затворени очи отиде при Били и му каза:
-Смъртта идва..приятелю..
-УАААААААААААААААААААААААА ААААААААААААААААААААААААа .......+.+ .........каза Били и изведнъж се събуди от 3 минутен сън!
-Хей,Били как е..?Как спа-попита Сандо.
-Охоо Били се е събудил!Мараба..как е брато-каза и Джо.
-УААААААААААААААААА..НЕЕЕЕЕ Е МОЛЯВИ НЕ МЕ УБИВАЙТЕ!!!-изкрещя Били и ги заплаши с резачката си...По късно Сандо и Джо разказаха на Били за това,че им е писнало да гледат как Били буди Джо и го стряска с тези тъпотий "Това е обир"..Джо бил много стресиран,се пак живеят в канализациите и там е възможно всяка секунда да те оберат.И Сандо се съгласил да приложат коварния план на Джо....След малко всички се засмяли единно и дебилски с целия си глас...
4-та глава..засега последната..,но ще има още..скоро..
01:24 16:02:06.Мрачна нощ.Навън валеше сняг.Кучето и циганего се бяха разложили напълно и миризмата беше неуписуема.Чудно как Джо и Били спяха така неприбудно.Единствен Сандо беше буден,но не защото му вони,а защото просто не му се спеше с празен стомах.Странното беше,че Сандо не търсеше храна,ами пиачка.Той беше твърдо решен да намери нещо по-така за льокане...
Пиене-трсача се пристраши да излезне навън на студа и да търси нещо,което утолява неговата жажда...единствен по рода си-Сандо не изпитваше глад или жажда..той няма нужда от храна или от вода,но пиенето не влиза в тоя списък!За него пиячката е като нещо без,което не може да живее човек.Усиленото търсене започна..Сандо реши първо да отиде до кръчмичката да си купи едно патронче водка Flirt да му мине горе-доло мерака да льока.Та,той стигна до обекта..отвори вратата и внезапно беше ударен със някакво стъклено шише по главата.Сандо падна в несвяст.Той не разбра даже от каде му е дошло............
Часове по-късно Сандо се събудил със превръзка на главата във някакво легло,което явно е било в някаква стаичка на кръчмата.Внезапно като си отворил клепачите на очите,той скочил и изкрещял:
-ЩЕ ПОЛУДЕЯ-извикал Сандо и отново легнал в мекото легло.
-О,нима-казала една жена със "леко" напомпани балкони,която явно се грижела за здравето на похитения Сандо.
-К'ва си ти,ма-попитал учтиво Сандо.
-Аз съм твоя ангел хранител-казала спокойно милата дама.
-Хахаха,я о лево уе!Клякай или хващай гората-предопредил Сандо.
-Ей сегичка се връщам-казала жената.
-Те нема,пръдло-изкрещял Сандо.И малко по-късно почнал да мисли какво е станало.Стигнал до извода,че е пиийнал много и е спечелил една вечер със мис 95c(bra type) и сега се събужда-вече трезвен и тя е неприлично любезна..Сандо си обул кеците и дрехите и скочил през джама на кръчмата..бил много оплашен,защото чувал някой пианици как крещят и похитяват още и още невинни жертви.Беше 10:30...вече бе светло..снегът беше спрял да вали и изгрялото слънце вече се бореше с натрупаната настилка към 50см сняг.Сандо отчаяно стигнал до една пейка и почнал да ръсаждава:
-Деба,тряя да зема нещо за пиене,па тогава ако ще да мра-казал отчаяно горкия Сандо...
Изведнъж детектора на нашия герой-алкохолик засекъл на около 30 метра мириса на Мастика...Същност..едно котенце близваше от шишето на един припаднал клошар.Сандо внезапно почнал да бяга към пиячката и когато стигнал,започнал диалога с котето:
-Мяууу-казало котето и побутнало с муцунката си шишенцето към Сандо.След този жест нашият герой му светнали очичките и пристъпил напред и точно преди да вземе шишенцето котето го одраскало по ръката.
-Ей,пиирас.Няя ме ибеш,щот ша извадя тежката артилярия-заплашил Сандо котето.
-Мялл...-казало котето и пристъпило назад.Сандо разбрал,че котето си пада алкохолик и уважил жеста му.Взел мастиката и извадил от неговите чашчици.Сипал по равно и заедно допили 1,5литровата мастичка.От тогава Сандо намерил един много добър прятел.Те били сродни души.За пячка убивали,за ядене пръста си не мърдали.Котето нямало име и Сандо решил да го кръсти-Ту Пак (2 pac).След време котето свикнало да му викат така.По късно Сандо се прибрал в канализацийте при неговите прятели и .....................................