Защо ли не мога да спра да те обичам ;(

Ето на, минаха 70 дена и не мога да те забравя. Минаха тези дни - бавно и мъчително, не мога да спра да мисля за тебе. Защо ли всичко свърши така неочаквано ? Защо ли когато се попитам каква грешка съм направил, че се разделихме не мога да я обясна. Опитах се с други, опитах и удоволствието, но не мога. Всичко с теб беше прекалено хубаво..даже ми се стори, че беше сън, от който се събудих. Сънувах те, желах те и едновременно с това знаех, че никога повече няма да си моя. Не ми даде и обяснение, не ми даде последната си ласка, не ми даде и последната целувка..защо ли така те обичам ? Нима имаш нещо по различно от другите ? За мене не беше поредната..за мен ти беше ЕДИНСТВЕНАТА. Опитах се да те забравя с какво ли не - тренировки, купони, фитнес и др развлекателни неща..но не. Мисълта за теб отново изплува в главата ми..защото знам, че в момента си с друг..В момента даваш на друг любовта, ласката и целувките си, на друг даваш това, което на мен даваше. Дано някога срещна момиче, на което да даря това, което тая в себе си. Дано някога изпитам чувството любов отново, дано някоя пак ме направи щастлив, че я имам, че ценя абсолютно всичко, което ни свързва..само знай че те обичах, ще те обичам винаги и винаги ще бъдеш в моето сърце. Сега си надалеч, в друг град, с друг човек..АЗ те разделих с твоя приятел и те накарах да ме обикнеш..ето, че някой те отне от мене..

Съжалявам за всичко мила, съжалявам за грешките, които допуснах, съжалявам, че не бях до теб когато трябваше, съжалявам и че повече няма да те имам..но не съжалявам, че те имах, че почувствах магията, за която всички говорят, че бях щастлив..цели 6 месеца ;(

[CVETELLINA]

wow тва е много готино,но също така е и много тъжно....само мога да ти кажа евала,че си имал смелостта да си излееш чувствата....

[NeSTa_86]

евала и от мен

Чувствам ги тези неща, чувствам и адската болка, която пробожда сърцето ми когато си спомня за нея. Макар и блед спомен да ми е останал в мислите, в сърцето си ми остава винаги пресен..винаги когато те видях за последно..как се обърна и замина (за последно ). Господи как искам да върна този момент, да се повтаря хиляди пъти, един след друг. Да се повтаря и повтаря, защото знам, че ще те загуба. Искам да го върна, да те целуна и да ти кажа колко много те обичам, колко много ще ми липсваш..С всеки един изминал ден спомена избледнява, но любовта се засилва..не мога да дишам без да мисля за теб. Какво правиш в този момент, с кого си, спомняш ли си за нас въобще..всякаш вчера беше, когато те целувах, проронвах сълзи вечер, че имам такова щастие и с радост чаках следващия ден, за да те видя отново..да те прегърна и целуна..Но не, тези неща сигурно вече няма да ги изпитам..Звучи тъпо, отчаял съм се..но знайте, че тя беше жената на моя живот Опитах с други..не е същото.. Всеки ден слагам усмивка на лицето ми все едно нищо няма, но в душата ми всякаш трохичка по трохичка сърцето ми се троши.. Липсваш ми..

[niki7o]

евала и от мен

i ot men mn e tujno

[alkobalko]

Mnogo e tujno, no i e mnogo hubavo. Vuzhishtavam ti se, che si mogul da napishesh vsichko tova, zashtoto si lichi, che si iskren.

[sladkoto_neli]

БРАВО!наистина е много тажно че една любов си отива така но е прекрасно че един човек може да излее маката която има.БРАВО още веднаж.

=D> =D> =D> =D> =D> =D> =D> =D> =D> =D> =D> =D> =D>

[R0lfc0pter]

mersi mersi

тя беше всичко за мен
беше най прекрасното нещо което ми се е случвало през целия ми шибан живот
но един ден неможах да я позная
тя не беше същата
сърцето и бе студено, беше се вледенило
нямаше и капка помен от нея, тя беше друга
много по различна от момичето в което се влюбих и което обичах

тя ме нарани жестоко, но аз и простих
тя отново ме нараняваше и нараняваше и бавно ме убиваше
аз знаех че тя вече неме обича, защото сърцето и бе студено
но дълбоко в мен знаех че някаде в сърцето и тя ме обича

аз чувствах празнота в мен, и душевна болка която ме мъчеше непрекъснато
исках да и кажа толкова много неща, но тя непожела да ги чуе
непожела да ми подаде ръка и ме остави сам да се лутам в тъмнината
но въпреки всичко тя не беше лоша, тя беше прекрасен човек

единствено тя успя да проникне в мен и да види човекът който се криеше зад маската
тя ме научи да обичам и ми даваше сили да живея и да се боря
но тези сили изчезнаха и аз отново станах слаб
слаб до такава степен че вече не издържах и се побърквах
постоянно ме измъчваха тези ужасни мисли
докато накрая спрях да усещам вятъра който галеше лицето ми
спрях да чувам сладкия звук на музиката
спрях да я виждам когато си затварях очите
бях студен, сърцето ми правеше последни прощални удари

[CVETELLINA]

ааа това е даже по-готино и от предното лелелеле страхотно е,прекрасно....адски красиво
=D> =D> =D>

де да можеше да каже така момичето което обичах...

[seksi_kote_f]

MN DOBRO SAMO NAPRED I NIKOGA NAZAD

[Atula]

Mnogo e hubavo, che si go napisal i se useshta kak se chuvstvash. Znam kakvo ti e, no sum sigurna, che sled oshte 70 dni shte si po-dobre. Gore glavata i ne pozvolqvai edna liubov da pritupi chuvstvoto ti kum jivota. No ako q obichash zapazi q nqkude dulboko v surceto si i pomni otkusa ot onazi strahotna pesen na X-PlisiT- Za neq: Pusni q na svoboda, a tq ako te obicha shte se vurne v tvoqta strana.
Pazi surceto si da ne udavi v muka.

това беше, повече никога няма да се влюбя понеже никое момиче не ми превлича вниманието пробвах да излизам със доста момичета ама не става работата

тази любов която изпитвах към нея, започна да се превръща в омраза, повече никога не искам да я виждам

[LuDaTTa]

Naistina e mnogo kraviso no edin savet ne poglejdai poveche na zad ...opitai se da zapochensh na novo na chisto i neka vsi4ko bude po krasivo i po hubavo i bez razocharovaniq

[Atula]

Shte stane. Az dve godini se vlachih, ama se opravih nakraq i vsichko si stava kakto trqbva. Nqma neprejalima liubov. Prosto nqkoi se prejivqvat po-tejko.

благодаря ви за разбирането...

Не мога повече, нищо не е наред в живота ми от както ме заряза. Училище, семейство, отношения..само приятелите ми останаха Никой вече не ме разбира освен тях. Не мога да спрада мисля за нея. Изглежда тъпо, но е така. Обичах веднъж истински, нараниха ме. Втория път (този) мислех, че ще е различно, че ще бъдем заедно повече време, но не..всичко свърши Колко пъти ми казваше, че ме обича, колко пъти ми го е доказвала..след като я изпратих и тя си замина..завинаги. Никога повече няма да я видя.господи много я обичам. Жадувам я вскяка секунда, постоянно е в мислите ми...никой не ме разбира. Слагма усмивка на лицето и излизам, нарязвам се някой пъти като животно с мисълта, че ще я забравя..още повече мисля за нея след това.. Защо не мога да я видя пак..да й покажа колко я обичам, колко ми липсва, колко неща имам да й казвам..последня път, който я видях и казах, че я обичам..но тя не отвърна...

ще се оправиш... и ще почнеш да я мразиш след време..

[PLAMENKO]

само това мога да кажа...