Ето на, минаха 70 дена и не мога да те забравя. Минаха тези дни - бавно и мъчително, не мога да спра да мисля за тебе. Защо ли всичко свърши така неочаквано ? Защо ли когато се попитам каква грешка съм направил, че се разделихме не мога да я обясна. Опитах се с други, опитах и удоволствието, но не мога. Всичко с теб беше прекалено хубаво..даже ми се стори, че беше сън, от който се събудих. Сънувах те, желах те и едновременно с това знаех, че никога повече няма да си моя. Не ми даде и обяснение, не ми даде последната си ласка, не ми даде и последната целувка..защо ли така те обичам ? Нима имаш нещо по различно от другите ? За мене не беше поредната..за мен ти беше ЕДИНСТВЕНАТА. Опитах се да те забравя с какво ли не - тренировки, купони, фитнес и др развлекателни неща..но не. Мисълта за теб отново изплува в главата ми..защото знам, че в момента си с друг..В момента даваш на друг любовта, ласката и целувките си, на друг даваш това, което на мен даваше. Дано някога срещна момиче, на което да даря това, което тая в себе си. Дано някога изпитам чувството любов отново, дано някоя пак ме направи щастлив, че я имам, че ценя абсолютно всичко, което ни свързва..само знай че те обичах, ще те обичам винаги и винаги ще бъдеш в моето сърце. Сега си надалеч, в друг град, с друг човек..АЗ те разделих с твоя приятел и те накарах да ме обикнеш..ето, че някой те отне от мене..

Съжалявам за всичко мила, съжалявам за грешките, които допуснах, съжалявам, че не бях до теб когато трябваше, съжалявам и че повече няма да те имам..но не съжалявам, че те имах, че почувствах магията, за която всички говорят, че бях щастлив..цели 6 месеца ;(