Любов от километри

"където има любов, няма отговор на много въпроси" с това съм съгласна на 100%

[MuJleH4eTo]

Macka, napylno te razbiram. Ama ne che moga ti kaja kakvo da napraish shtoto sym v podobno polojenie... Ama pri mene e i oshte po-slojno... Az dori ne sym go vijdalavyprosniq gospodin, a sym ludnala po nego do bezbojie... koeto izobhsto ne e hubavo...
Ama edno e sigurno...Nikoga ne mojesh da si sigurna v nego kato ste tolkova daleche... 100,200, 300 km... kolkoto i da sa... ne ste li na edno mqsto... e mnogo trudno... Trqbva da ima neshto naistina seriozno, za da vyrvi vryzkata vi ... Moga samo da ti pojelaq uspeh... dano se opraqt neshtata

Плакали ли сте от щастие, с усмивка на лицето?!На мен за първи път ми се случва.. Трудна или не една такава любов може да е истинска и силна не по-малко от друга, стига да имаш силна воля да се бориш за човека на който държиш.Това,че продължавам напред и все по-силно обичам и съм обичана ме прави по-щастлива от всякога.Това което не ни убива ни прави по-силни, просто не трябва да оставяте на разтоянието да е по-силно от чувствата..

[sk8girL]

И аз съм била в същата ситуация.Имах връзка 3 месеца така и просто не издържах.Виждахме се много рядко:( В началото всичко беше ок.Пак така пишехме си ,говорихме си по тел,но после всичко се промени.Постепенно с времето чувствата охладняха..
Просто трябва да мине време и като не го виждаш ще го забравиш малко или много,поне при мен така стана.Но връзка от разстояние си не е работа.Супер гадно е

[MartiSSima]

Tvardi postoqnno che durji namen che ne moje bez men che sam negovoto "bebo" a sushtevremenno ne zvuni pravi se na priqtno raseqn veche neznam kakvo da pravq.Izlizam s drugi momcheto no pod saznatelno si gi sravnqvam s nego i si kazvam ooo ne toq ne e dostatuchno dobur kato nego i go razkarvam.Taka ne se jivee!Ne sajalqvam che bqh s nego, no iskam da se ottursq ot tezi chuvstva.Znam che nqma smisal ot tazi vruzka no go obicham a toi men ne- taka che trqbva da go istriq ot uma si!

[Bisollini]

Моята история е една от поредните и банални но какво да направя имам нужда от съвета Ви за което предварително Ви благодаря!
И така моята история е много простичка - бях на гости на братовчедка ми и там се запознах с едно момче - просто перфектно!За един ден излязохме лафихме си и всичко беше супер.Прибрах се в моя град и почнахме да поддържаме връзка по GSM-a, mIRC, Skype и всички възможни начини!Той обещаваше да дойде но аз не вярвах в крайна сметка дойде и всичко беше перфектно.Целувки, прегръдки и т.н...Но дойде и времето в което той трябваше да си замине.Тръгна си и дълго след това още ми е кофти че не мога да съм с него - все пак ни делят 150 км.Всичко това се стана началото на май - в края на месеца отидох отново при братовчедка ми и всичко пак беше идеално.Но от както съм се прибрала в моя град нещатата куцат много - в смисъл не ми звъни често, не влиза из нета за да разбера как е и т.н и почти изгубих нишката към него, а така искам да съм с него.Обещаваше че ще дойде, правехме си някакви планове за лятото и за морето, за това че мога да уча при него а сега останах само със спомените за случилото се!Просто искам да ми кажете какво да правя, държа много него,искам да деля всеки ден с него но какво да направя - все пак съм на 150 км :
Надявам се да ми помогнете!Thenks and kisses!

ako 6te vi uspokoi i az sum taka vupreki 4e moje bi sam po-maluk ot vas no i az iazpitvam golqma mnogo golqma lubov kum edno momi4e no ni delat Sofia Plovdiv no se vijdame kogato az otida nqma smisal za ot4aqnie edno Obi4am te ... e stiga za sarceto