В момента ми се налага да уча Смирненски заради изпитите. Мога да кажа,ч е не ми е любимият определено, но е доста силен . Повече като че ли ми допада прозата му - Приказка за стълбата или Жълтата Гостенка - любими са ми. "Слънчевото дете" на Българската литература пише обикновено за няколко неща , общо казано , като тематика:
- Социалното разслоение , визирайки града като топос на социалната несправедливост;
- човекът - жертва на социалната несправедливост;
- човекът - романтичен герой на своята съдба , настояще и бъдеще;
- революцията;
Като цяло светът вече се е примирил със социалното неединство и идеата за равенство е приета за нереална. Така че тези мисли са малко делечни от сървеменното мислене. Но като поет - да силен е. Прави ми впечатление, че Атанас Далчев повече допада с мисленето си на младежите - с неговите представи за самотата, деперсоонализацията на света, неживеният или пропуснат живот... Всеки търси да намери огледолото на своята душа в поезията... А сегашната реалност не е обладана от идеите за революцията...Всеки глда себе си ... Чужд е "ние "- изказът. Все Аз, Аз, Аз, аз...