- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Едно стихотворение
Последна вечер
Ще имам всичките несбъднати мечти
И шепа спомени, от теб оставени.
Ще помня вечно твоите единствени очи.
Ще се моля моите да не са забравени.
Не знам дали утре ще искам да живея.
Не знам как друг ще успея да погледна.
Не знам дали ще мога да се смея,
Когато знам, че тази вечер е последна.
И пада мрак, тази нощ ще е най-студена.
Надеждата последна губя в здрача.
Мислех, че от сълзи съм уморена,
Но и тази нощ за тебе пак ще плача.
Знам, че страдам, но си струва
За твоята усмивка да си дам покоя.
Нищо друго не ме интересува –
Ти мой не си, но аз съм твоя.
Не искам вече светлина,
Нека мракът ме прегърне.
Не искам слънце, а луна.
Не искам влакът ти да тръгне.
Не искам утре да се будя.
Не искам край за тази вечер.
Защото знам – на сутринта те губя,
А сега си тук, за последна вечер.
Коментари?
Много е хубаво, на места иска редакция, но като цяло ми хареса . Смислено е, подредено, различно е...
I`m trying to make your dreams come true...
Хубаво е!!
Страхотно е!!!...като че ли е писано за мен...
Всеки може да опикае пода, но ти бъди герой и осери тавана!
Много е добро.
Леле,бива си го.Мн ме кефи!!!
In the face of true love you don't just give up...even the object of your affection is beggin' you to...
Много е хубаво!
Вярно е, че изисква редакция и то не особено малка, но това не е проблем. Само трябва да изглежда по-искрено, изпълнено с болка и страх, както според мен трябва да е.
Не е голям проблем!
Главното вече е свършено.
Някъде огрява.