Едно стихотворение

[Swann]

Последна вечер


Ще имам всичките несбъднати мечти
И шепа спомени, от теб оставени.
Ще помня вечно твоите единствени очи.
Ще се моля моите да не са забравени.
Не знам дали утре ще искам да живея.
Не знам как друг ще успея да погледна.
Не знам дали ще мога да се смея,
Когато знам, че тази вечер е последна.

И пада мрак, тази нощ ще е най-студена.
Надеждата последна губя в здрача.
Мислех, че от сълзи съм уморена,
Но и тази нощ за тебе пак ще плача.
Знам, че страдам, но си струва
За твоята усмивка да си дам покоя.
Нищо друго не ме интересува –
Ти мой не си, но аз съм твоя.

Не искам вече светлина,
Нека мракът ме прегърне.
Не искам слънце, а луна.
Не искам влакът ти да тръгне.
Не искам утре да се будя.
Не искам край за тази вечер.
Защото знам – на сутринта те губя,
А сега си тук, за последна вечер.



Коментари?

[sometimes_]

Много е хубаво, на места иска редакция, но като цяло ми хареса . Смислено е, подредено, различно е...

[Eimi_{}]

Хубаво е!!

[martinka_91]

Страхотно е!!!...като че ли е писано за мен...

[teenkopele]

Много е добро.

[priti_kiti]

Браво.. и на мен много ми хареса Написано е искрено и с много чувства.... =D>

[teddy_kav]

Леле,бива си го.Мн ме кефи!!!

[Safira]

Много е хубаво!
Вярно е, че изисква редакция и то не особено малка, но това не е проблем. Само трябва да изглежда по-искрено, изпълнено с болка и страх, както според мен трябва да е.
Не е голям проблем!
Главното вече е свършено.