Лично творчество - "Когато си сам"

[dAnnyb0y]

Когато си сам

Когато тихо отминава нощта
и по лицето съхнат сълзи,
когато във теб гори мисълта
за нейните мили очи -
тогава светът не е цял
на две разделен е от болка
и времето сякаш е спряло,
а ти без вина страдаш толкова.

Дните прекрасни къде са
и нашето време щастливо?
Сърцето ти търси утеха,
във спомена - нещо красиво.
Но мъка откъсва те бавно
и дишаш без да си жив,
разбираш, че си спомняш напразно,
че реалният свят е горчив.

Поглеждаш нагоре в небето -
в очите ти светват искрици,
а вятърът вие безпощадно,
напук на самотните птици.
Започваш да търсиш надежда -
в безкрайно море търсиш бряг,
за теб всичко тъжно изглежда
и дириш утеха във спомени пак...

[Eimi_{}]

Хубаво е,само израза"напук на самотните птици" не ми хареса мн.,но като цяло е супер!

[Hatrist]

---

[teddy_kav]

Да,определено произведението ти е мн хубаво.Браво!!!Ще о4аквам и следващите ти постове!!!

[teenkopele]

Много ми хареса.

[NeNo_pz]

Доста яко :P

Наистина е невероятно но много тъжно.

[sherry]

харесва ми