Лично творчество - "Когато отново си сам"

[dAnnyb0y]

Когато отново си сам

Тъмна, неприветлива стая,
от мъка безкраен океан -
това е светът безпощаден,
когато отново си сам.

Сълзи и тъга не помагат
но въпреки всичко отдаваш се ти
и чакаш да бъдеш погълнат от ада,
загубил надежда и нямащ мечти.

Внезапно отваряш очи и разбираш,
че нищо не свършва, че още си жив
поглеждаш часовника - спрял е отдавна
навън в тъмнината безспирно вали...

Събуждаш се стреснат от нещо,
което забравил си много отдавна,
това е кънтящият звук на сърцето,
разбито от болка, отворена рана.

.. и всеки лъч светлина,
пробиващ със власт тъмнината,
ти дава надежда една,
че жив си дори в самотата.

[Eimi_{}]

Е,това вече е ок!Даже супер!! Римата ти е ок,стилово издържано!

[Mo6no]

Ами изобщо не разбирам от такива работи,но пък да си кажа мнението. На мен не ми херсват първите редове на всеки абзац, като изключим последния абзац. Много ми хареса последният абзац

.. и всеки лъч светлина,
пробиващ със власт тъмнината,
ти дава надежда една,
че жив си дори в самотата.