pismo_za_neq

На пусналия темата:


Пич в твойто положение съм от 5-6 години вече. Няма да я забравиш. Никога. Нищо не ти пречи да й пратиш това, което си написал - и мен ме трогна а аз не съм момиче. Ако не го пратиш ще съжаляваш, а ако го пратиш нищо не губиш - та момичето не е твое и без това в момента.

Светът ще става само по-сив... освен ако имаш късмет след като покажеш на това момиче това, което си написал тук.

[WOW!!!]

WOW!!! Mnogo q obichash mai...Zaslujavaste shans zaedno. Dano si go dadete. Pishi kakvo e stanalo sled kato prochete pismoto...Ne ni ostavqi taka v nevedenie...Dano vsichko e 6 i ste zaedno i za tova ne pishesh..

ама хайде кажи какво стана де?

[thirteen]

Прекрасно писмо..надявам се наистина да си се решил да и го дадеш.Аз също съм писала за моя сегашен приятел след една моя много голяма грешка... просто ти казвам,че не трябва да криеш какво чувстваш минута повече.Дай и го задължително и кажи какво е станало.

[Samotnik]

Човеко ти направо ми даде идея какво да пратя на вече бившата си приятелка.От една седмица само сме разделени, но се чувствам все едно е 1 месец...А относно твоя случай прати и го това писмо, страшно е хубаво и звучи много искрено

[yo-ma-nigga]

dai go naistina tova pismo ! trqbva da opitash!

[Do_YoU`lOvE_mE]

Здравей.. чудиш се кой ти пише и защо..в последствие ще се сетиш сигурен съм.Нека ти разкажа една история-моята история..Животът ми вървеше съвсем нормално..докато не дойде 8-ми клас-един нов клас..нови хора..В началото на 8-ми клас всичко си беше нормално..докато не дойде Моментът.Моментът,в който се събудих една сутрин..и осъзнах,че слънцето грее някак си по-различно,долових веселата песен на птиците,неземната красота на зимния пейзаж покорил земята-нещо необичайно беше станало с мен или казано накратко..бях хлътнал по едно момиче.Аз знаех,че тя също ме харесва-затова всичко изглеждаше толкова добре..Но само изглеждаше...Какво стана?Защо се получи така?Как се стигна до този обрат?Защо както винаги става живота,всичко се обърна с главата надолу?От тогава до сега всеки ден си задавам тези въпроси по 100 пъти на ден.Помня този ден,по добре отколкото помня какво стана преди да седна да пиша това...Помня невероятното ми настроение,помня слънчевия ден,помня всичко...Помня и теб,неземно красива както винаги,неподозираща какво ще се случи..Помня как си тръгна от мен.Всеки ден съжалявам за този миг.Загубих ума и дума.Не очаквах това.Трябваше ли да те спра?Може би,но бях загубил почва под краката си..не можех да направя никакво движение,бях се вцепенил.Може би просто така беше писано да се случи...Не знам!Но тогава света се срина за мен..гледах те как бавно се отдалечаваш..Най-тежката гледка...Това е нещо,което ще ме преследва цял живот.Може би ако бях ти казал всичко по-рано..седмица по-рано..всичко щеше да е различно,може би...Хиляди въпроси..остават без отговор...
Минаха вече 3 години от тогава...така поне показва календарът.На мен ми се струват 3000.Влюбих се толкова силно...Как се случи?Та нали ти се обърна и си тръгна толкова отдавна?Защо все още любовта ми е толкова силна?Тя дори се засилва все повече с всеки изминал ден..макар и с теб почти да не си говорим в последно време..Опитах всичко.Опитах да те забравя по всички възможни начини..опитах с друго момиче-не се получава.През цялото време мисля за теб.Говоря с нея,а си представям,че говоря с теб.Гледам нея,но си представям теб.Целувам нея,а мечтая да целуна теб.Опитах да си губя времето с други неща-неща които по принцип ми носят голяма радост-футбол,тенис,купони,разход� �и-какъв е смисълът от всички тях сега?Няма смисъл.Казват ми да не мисля за теб.Как?Как да стане това като всяка балада ми напомня за теб.Всички предмети.Всеки стих.Във всяко друго момиче виждам теб...Как да се оттърва от това?Казват,че времето лекува...ето изминаха 3 години..а аз не съм излекуван,а точно обратно-влошава се...До преди месец..когато все още поддържахме контакт,живеех за разоговорите ни в интернет,а през останалото време ги четях и препрочитах...знаех,че не трябва,че това не ми помага..но как да го спра..как да спра любовта?Сега вече и това ми бе отнето.Къде сгреших,че така се отдръпна от мен?Сбърках фатално и си удрям главата в стената всеки път като се сетя за това.Какво направих?Не знам...Но вече не мога и миг без да мисля за теб.Сега вече живея,за да дочакам нощта,само тогава мога пак да съм с теб..само в сънищата..този прекрасен свят,в който няма тъга,в който всичко е въмножно.Вече просто имам чувството,че се разпадам.Малко по малко...Парче по парче..Нима така ще свърши всичко?Нима това е края?Нима ти ме забрави просто така,изведнъж?Нима никога отново няма да мога да докосна ръцете ти,да видя очите ти,най-прекрасните очи на този свят?Нима никога няма да погаля косите ти?Може би...Но нещо вътре в мен ми казва,че не може всичко да свърши просто така..Надеждата..тя ни държи живи..Надеждата,че утре ще те видя пак,че ще те разсмея пак,няма по-хубаво от това,да чувам смеха ти,да те докосвам,дори само да те гледам.Това ме кара да ставам на другия ден и отново да преминавам през цялата болка...да гледам как всички други момчета се въртят около теб...да гледам как ти си щастлива без дори да обмениш и дума с мен..това ме съсипва ден след ден..но надеждата,че някой ден ти отново ще видиш колко те обичам,ме кара да търпя всикчо това.
Не знам какво ще си помислиш след като прочетеш това..ако изобщто някога ми стигне смелостта да ти го дам...Смелостта,която ме провали..Защо тя не дойде седмица преди онзи ден,денят който ще помня цял живот,денят в който ти си тръгна...Така или иначе всичко свърши...Ето седя пред компютъра,половин час след полунощ..чака ме поредна безсънна нощ...нощ,в която отново ще преминат през главата ми всички спомени.Нощ,в която пак ще опитам да осмисля какво точно се случи между нас,имаше ли нещо изобщо.Макар да знам,че няма да разбера...Нощ,в която отново ще пророня хиляди сълзи за теб...Нощ като всички останали...И пак ще се опитвам да те забравя на другия ден..и пак безуспешно...Ти пак ще видиш едно момче,което изглежда весело и сякаш няма никакви проблеми..а всъщност това е така защото вече всичко ми е все едно..Светът ми изглежда толкова сив и еднообразен...Знам,ще кажеш:”Спокойно,има толкова момичета на този свят.Ще си намериш някоя и тя ще е много щастлива с теб”.Не няма!Няма да си намеря никоя..на никоя не мога да дам това,което мога да дам на теб..Никоя няма да обичам така,както обичам теб..и в това съм напълно сигурен.Но може би не ни е писано,а кой може да върви срещу съдбата?Е аз съм готов на това..ако причината е в съдбата,но не е...Знам ти просто ме забрави и не те упреквам...Бъди щастлива,с този когото си избрала..Пожелавам ти да намериш това,което аз не успях..Пожелавам ти никога да не изпиташ това,което изпитах аз..Съжалявам,че се получи така и ще съжалявам всеки ден..Никога няма да те забравя!Обичам те!!



Не знам вие как ще реагирате,щото има мн такива теми...но пък аз се чувствам мааалко по добре..

Искам да кажа че това са най-хубавите думи които съм чувала (чела) , колкото до писмото надявам се истински ДА СИ ГО ИЗПРАТИЛ! Искам да ти кажа за това, че времето лекува болката, че изобщо не е така , ако обичаш истински тя не намалява , усилва се още повече , така че времето не помага ако не се получи м/у вас цял живот ще я има тази болка в сърцето ти... а ако се получи тя ще е най-щастливата жена щом има до себе си мъж като теб, човек с толкова силни чувства, а и ти ще си мн щасрлив с жената която ОБИЧАШ!
Пожелавам ти МНОГО УСПЕХ!

[Iliqn4eto]

само не можах да разбера защо пък ДЛЪЖЕН -любовта нима има длъжности ,ако обичаш обичаш докрай ,а ако ли не -край ..
но аз съм сигурна че рано или късно това писмо ,което видяхме скоро ще е в нейните ръца ,Успех и дано отново се съберете

[~*~Бриана~*~]

Дай й писмото. Ако не лично то по пощата (обикновената) в хубав плик или там нещо подобно. Ако ли не - по и-мейл.... решението си е твое. Това момиче трябва да го прочете. трябва

[koalka]

Изпарати и го.Много е хубаво!!!

[CVETELLINA]

......страхотно е....само тва мога да ти кажа,в абсолютно същата ситуация съм......... събери смелост и дай писмото...защото този,който не рискува,рискува много повече....!
а и още нещо,което е напълно вярно "Любовта е най-силна,когато те кара да страдаш..."Успех

[Petinka``]

taka i ne razbrah kakwo e stanalo .. kaji deeeeee molqq te

[Obitax]

Za koi li pyt shte kaja che da obichash znachi da boli..

spored men da obi4a6 zna4i da darqva6 svoboda. Dude pismoto Ti e spurer dobro . Lo6o e 4e ne vsi4ko v toq 6iban jovot se slu4va kakto iskame, zatova Keep Walking.

Good Luck

[freaky_FK]

chuvala sam che vluben muj,ako vidish na kakvo e sposoben,shte onemeesh.az izumena ot teb.tolkova krasivo si napisal tova pismo,tolkova istinski i otkroven zastavash pred vsichki.idi pri neq i go dai.moje bi ti si razkoshen chovek i zaslujavash proxhka za tova koeto si napravil.pojelavam ti edna sbudnata lubov vqrvam che zaslujavash

[luda`flirtajika]

dai i go nishto ne gubish,ti si vluben haide ne krii 4uvstvata si,4 emn mn mn boli... dafsi USPEH

[luda`flirtajika]

Здравей.. чудиш се кой ти пише и защо..в последствие ще се сетиш сигурен съм.Нека ти разкажа една история-моята история..Животът ми вървеше съвсем нормално..докато не дойде 8-ми клас-един нов клас..нови хора..В началото на 8-ми клас всичко си беше нормално..докато не дойде Моментът.Моментът,в който се събудих една сутрин..и осъзнах,че слънцето грее някак си по-различно,долових веселата песен на птиците,неземната красота на зимния пейзаж покорил земята-нещо необичайно беше станало с мен или казано накратко..бях хлътнал по едно момиче.Аз знаех,че тя също ме харесва-затова всичко изглеждаше толкова добре..Но само изглеждаше...Какво стана?Защо се получи така?Как се стигна до този обрат?Защо както винаги става живота,всичко се обърна с главата надолу?От тогава до сега всеки ден си задавам тези въпроси по 100 пъти на ден.Помня този ден,по добре отколкото помня какво стана преди да седна да пиша това...Помня невероятното ми настроение,помня слънчевия ден,помня всичко...Помня и теб,неземно красива както винаги,неподозираща какво ще се случи..Помня как си тръгна от мен.Всеки ден съжалявам за този миг.Загубих ума и дума.Не очаквах това.Трябваше ли да те спра?Може би,но бях загубил почва под краката си..не можех да направя никакво движение,бях се вцепенил.Може би просто така беше писано да се случи...Не знам!Но тогава света се срина за мен..гледах те как бавно се отдалечаваш..Най-тежката гледка...Това е нещо,което ще ме преследва цял живот.Може би ако бях ти казал всичко по-рано..седмица по-рано..всичко щеше да е различно,може би...Хиляди въпроси..остават без отговор...
Минаха вече 3 години от тогава...така поне показва календарът.На мен ми се струват 3000.Влюбих се толкова силно...Как се случи?Та нали ти се обърна и си тръгна толкова отдавна?Защо все още любовта ми е толкова силна?Тя дори се засилва все повече с всеки изминал ден..макар и с теб почти да не си говорим в последно време..Опитах всичко.Опитах да те забравя по всички възможни начини..опитах с друго момиче-не се получава.През цялото време мисля за теб.Говоря с нея,а си представям,че говоря с теб.Гледам нея,но си представям теб.Целувам нея,а мечтая да целуна теб.Опитах да си губя времето с други неща-неща които по принцип ми носят голяма радост-футбол,тенис,купони,разход� �и-какъв е смисълът от всички тях сега?Няма смисъл.Казват ми да не мисля за теб.Как?Как да стане това като всяка балада ми напомня за теб.Всички предмети.Всеки стих.Във всяко друго момиче виждам теб...Как да се оттърва от това?Казват,че времето лекува...ето изминаха 3 години..а аз не съм излекуван,а точно обратно-влошава се...До преди месец..когато все още поддържахме контакт,живеех за разоговорите ни в интернет,а през останалото време ги четях и препрочитах...знаех,че не трябва,че това не ми помага..но как да го спра..как да спра любовта?Сега вече и това ми бе отнето.Къде сгреших,че така се отдръпна от мен?Сбърках фатално и си удрям главата в стената всеки път като се сетя за това.Какво направих?Не знам...Но вече не мога и миг без да мисля за теб.Сега вече живея,за да дочакам нощта,само тогава мога пак да съм с теб..само в сънищата..този прекрасен свят,в който няма тъга,в който всичко е въмножно.Вече просто имам чувството,че се разпадам.Малко по малко...Парче по парче..Нима така ще свърши всичко?Нима това е края?Нима ти ме забрави просто така,изведнъж?Нима никога отново няма да мога да докосна ръцете ти,да видя очите ти,най-прекрасните очи на този свят?Нима никога няма да погаля косите ти?Може би...Но нещо вътре в мен ми казва,че не може всичко да свърши просто така..Надеждата..тя ни държи живи..Надеждата,че утре ще те видя пак,че ще те разсмея пак,няма по-хубаво от това,да чувам смеха ти,да те докосвам,дори само да те гледам.Това ме кара да ставам на другия ден и отново да преминавам през цялата болка...да гледам как всички други момчета се въртят около теб...да гледам как ти си щастлива без дори да обмениш и дума с мен..това ме съсипва ден след ден..но надеждата,че някой ден ти отново ще видиш колко те обичам,ме кара да търпя всикчо това.
Не знам какво ще си помислиш след като прочетеш това..ако изобщто някога ми стигне смелостта да ти го дам...Смелостта,която ме провали..Защо тя не дойде седмица преди онзи ден,денят който ще помня цял живот,денят в който ти си тръгна...Така или иначе всичко свърши...Ето седя пред компютъра,половин час след полунощ..чака ме поредна безсънна нощ...нощ,в която отново ще преминат през главата ми всички спомени.Нощ,в която пак ще опитам да осмисля какво точно се случи между нас,имаше ли нещо изобщо.Макар да знам,че няма да разбера...Нощ,в която отново ще пророня хиляди сълзи за теб...Нощ като всички останали...И пак ще се опитвам да те забравя на другия ден..и пак безуспешно...Ти пак ще видиш едно момче,което изглежда весело и сякаш няма никакви проблеми..а всъщност това е така защото вече всичко ми е все едно..Светът ми изглежда толкова сив и еднообразен...Знам,ще кажеш:”Спокойно,има толкова момичета на този свят.Ще си намериш някоя и тя ще е много щастлива с теб”.Не няма!Няма да си намеря никоя..на никоя не мога да дам това,което мога да дам на теб..Никоя няма да обичам така,както обичам теб..и в това съм напълно сигурен.Но може би не ни е писано,а кой може да върви срещу съдбата?Е аз съм готов на това..ако причината е в съдбата,но не е...Знам ти просто ме забрави и не те упреквам...Бъди щастлива,с този когото си избрала..Пожелавам ти да намериш това,което аз не успях..Пожелавам ти никога да не изпиташ това,което изпитах аз..Съжалявам,че се получи така и ще съжалявам всеки ден..Никога няма да те забравя!Обичам те!!



Не знам вие как ще реагирате,щото има мн такива теми...но пък аз се чувствам мааалко по добре..

pz za teb s US5-come back to me baby -iskam da mi kajesh kogato i dadesh pismoto kak regira tq-molqti se i kao moje se registrirai tuk nqma da e zle,no kaji kak ako go pravish :P

[luda`flirtajika]

a i oshte edna pesen pz-Lovers and friends-the Eastside boyz ft. Lil Jon-strahotna e-tezi dve pesni sa mi edni ot nai,amanai lubimite-det6o ne se zabravqt,kato lubovta ti ,4akam otgovor-kakvo stana ??

[freaky_FK]

mojesh li dami dadesh tvoi e-mail ili skype.iskam da si psiha s teb.