Ох...странна смесица от чувства и постоянни притеснения. В началото нямах никакви притеснения...когато го видех, не свалях очи от него, следях походката му, изучавах го...и усещах усмивката на лицето си. Непрестанното желание да съм близо до него ме радваше, а когато не можехме да сме заедно, направо ме избиваше на плач. Сега...разликата е,че тези ми чувства се примесиха и с малко страх. Чувството,че рано или късно ще му омръзна ме измъчва много. Може да не е скоро, но знам че ще се случи, и понеже все още не съм изстинала към него, това чувство направо ме убива понякога. Ако бях някоя безчувствена сигурно нямаше да ми пука...ама аз не съм...
Та, любовта е много хубаво усещане...не бих пожелала да не го изпитвам...