Обичам те толкова много,а това за теб вече нищо не значи....и ме боли,сълзите напират в очите ми,остри стрели пронизват сърцето ми всеки път,когато те видя,и всеки път ти си още и още по-далеч от мен....ОБИЧАМ ТЕ с цялото си сърце,обичам те повече отколкото обичам самата себе си,обичам те така искренно и нежно....обичам те завинаги!!!
Сега вече,останала без теб осъзнавам какво е да загубиш най-скъпото,това е все едно някой да те заведе в миналото,а не можеш да върнеш изминалите мигове....БЕЗСИЛИЕ.....да това е което чувствам сега....болка,тъга.....
А колко беше красиво всичко между нас....колко обичах да ми казваш,че никога няма да се разделим,че винаги ще се обичаме все така......Тогава вярвяше в това нали?!Тогава,но не и сега.....в онзи момент за нас не съществуваше никой друг...нито хора, нито птици, нито думи....ние бяхме свързани от нещо много по-свято,от нещо много по-скъпо,от ЛЮБОВТА!....Ти ме обичаше,знаех го,чувствах го....живеех за теб,за твоята любов,за всички мигове и за щастието.....нашето щастие заедно....
Но всяка красива приказка има своя край....всичко свършва,нищо на земята не е вечно.....
Но сега си задавам въпроса "ЗАЩО?",нима на света не се хареса,че се обичаме,нима сгрешихме с нещо....нима ние самите сме грешни......толкова въпроси,а нито лъч светлина,само една дума запечатва се още по-силно и по-силно в мисълта,оттекват тежките стъпки на РАЗДЯЛАТА.....по-страшна дори от смъртта.....искам да умра със любовта,да ме погребът със всичката тази красота....на изгубения миг,на изживените ПРЕКРАСНИ моменти....вместо сега да страдам,да проклинам живота си и да боли....да боли от любовта,от спомена за теб....вече зная,сълзите ми не могат да те върнат,ти тръгна в полумрака,но спомена поне ти запази,нека той ти напомня винаги за мен,за красивите ни дни.....
ОБИЧАМ ТЕ!!!.......

P.S Знам,че вече има много такива теми,но просто исках да споделя с някой тази болка...Благодаря на всички,които са го прочели...дано ви е харесало....