За личните ви неща...

[Boot]

Мислех си нещо.
Като човек, който пише разни неща (няма значение какви), наблюдавайки как вие поствате всичко, което излиза от пръстите ви, се чудя - не мислите ли, че поезията е нещо адски лично? И цялата популярност, която й давате тук... не е ли неприятно?
Аз самата не мога да си представя как бих постанала нещо мое тук. Не защото ме притеснява нещо или защото ме обезпокоява мнението ви, ами просто, защото бих чувствала творбите си омърсени. Някак си, да ми ги четат хора, които дори няма да се опитат да ги разберат, хора, които не ме познават, хора, които... няма да усетят нещата - гадно ми звучи, наистина.
Та... въпроса ми е към тези, които показват нещата си тук. Как се чувствате вие? Никой ли не усеща по този начин нещата?

П.П. И в този ред на мисли, стихотворение на Яворов за собственото му творчество:
Песен на песента ми

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,
с наведена глава -
при мене, тук, в самотност неприветна.
Надире не поглеждай с тъмните слова
на уплах и тревога -
аз всичко знам. . .
Но знай и ти умряха там
и дявола и бога.

Ела при мен. Ела у мен. Кажи ми
къде не беше ти, къде не бях
подире ти и аз?
Зигзаги вред неуловими. . .
Къде от ревност не горях
и в летен зной и в зимен мраз?

На труженик ли дрипав, гладно бледен,
в прихлупената изба ти не бе -
и него ли, кажи, не лъга, беден,
за празник, въздух и небе?
В полето ли при селянина груби
не беше ти,
край него дни ли не изгуби,
сама осмяла своите мечти?

Из дебрите на тъмните балкани -
посестрима хайдушка - и над гроб
ти сълзи ли не рони, великани
оплакваща наравно с жалък роб?
И пред развратница ли с просешка боязън
за поглед и усмивка не рида,
и пред невинността ли думи на съблазън
безсрамно ти не шепна,
без срам остала навсегда!

И ето че се връщаш уморена,
наплашена, отвърната, сломена.
. . .Уста пиянски не едни
в устата ти рубинови се впиха.
Ръце нечисти през ония дни
разплитаха, заплитаха, мърсиха
коприната на твоята коса.
В кървавите на кръвник обятия
нима веднъж се ти превива?
Разврата ли не чух невинността ти да осмива,
и невинността да те обсипва
с хули и проклятия?

И ето че се връщаш уморена,
наплашена, отвърната, сломена.
Надире не поглеждай - няма жив
на мъртъвците сред тълпата:
едни остаха там
безплътни призраци, едвам
съзирани през тишината
на спомена мъглив.

Разбойник същ, подире ти вървях
и мислех аз:
какво тя мрази и обича?
Безсилен в ревност, силен в злобата си бях
и питах аз:
какво я лъсти и увлича?
Гласа ти вредом стъпките ми заглуши.
Претърсвах аз,
претърсвах ги тогаз -
на миг пленените души.

Напразно търсих истина у тях,
създадени в лъжа и грях.
Напразно дирих и лъжата -
бог на вселената, душа в душата.
Страдание! Едно страдание безлично
жалко, безразлично,
там негде по средата
на истината и лъжата. . .

И ей ме днес: погледай, връх е - самота.
И ти се върна, моя красота!
Че няма зло, страдание, живот
вън от сърцето ми - кивот,
където пепелта лежи
на всички истини-лъжи.
Че няма дух и няма вещ
вън от гърдите мои - пещ
на живия вселенен плам,
на цялата вселена храм.

И ти се върна! - празник ден. . .
Ще дъхна аз и с кървав пламък
ще пламне тук дърво и камък.
Бъди при мен - бъди у мен. . .
Сред кървав пламък и през дим,
сред задух нетърпим,
небето в твоя поглед
дивно ще се отражава.
Душа за него ще копней!
Ти него гледай и ми пей
за хладния покой, за вечната забрава.

Сред пламъци и адски дим
ний двама с тебе ще горим.
Красиви в мрачна грозота,
и грозни в сяйна красота -
сред задух нетърпим,
в копнение за мир небесен,
ний двама тук ще изгорим,
ний двама с тебе, моя песен!

[pinki]

Ami az su6to pi6a, no nqkak si ...kato se zamislq ..t atova sa si moite misli i 4yvstva i nikoi dryg osven men ne bi mogul da nadnikne v su6tnostta na tvprbata!

[Boot]

Естествено, че трябва да бъде прочетено.
Но от избрани хора. Хора, на които би дал част от себе си (каквото всъщност БИ трябвало да представлява написаното).

Между другото е адски странно как двама човек четат едно и също нещо и го виждат по два адски различни начина. А аз самата съм се чувствала по трети.

[Boot]

Еми очевидно думите излзат от различни места. Моите изкачат от много дълбоко, от място, което не е предназначено за общо ползване.
+ това, аз не пиша, за да карам хората да се замислят. Пиша, защото така ми идват думите, защото, до някаква степен, това е начин на изразяване, защото просто хващам една химикалка и всичко се нарежда. Посланията са по-скоро към мен самата, от колкото към разни хора...

[Boot]

... и пак стигаме до въпроса кой да чете нещата.

[Safira]

Аз поствам творбите си ( тук е само една, но на други места има още ) може би от една страна, за да получа обективно мнение, поне от някого, за да видя грешките си, за да видя дали съм успяла да достигна това, което ми е било целта-да достигна до нечия същност и някой друг да го усети все едно е писано за него. Защото може би, аз го пиша с определено чувство, но то не е само мое, не е единствено. Винаги ще открия някой, който мисли по същия начин, който го преживява.
Примерно в последното, в което казвам, че не е хубаво да си единствен, че малко или много се нуждаеш от нечие съдействие и подкрепа..да намериш някой, който преживява същото или го е преживял вече. Може би.. затова ги слагам тук и ми се иска да намеря човек на същото мнение. А и не всички са способни да осъзнаят чуждите преживявания... Някои гледат единствено своите.
А и за мен чувствата не са лични...те личат прекалено много. Друг е въпроса дали можеш да ги видиш и да проникнеш през външната маска на човека. Моите прозират най-вече през нещата, които пиша.
Нека някой ги види! Нека! Нека е човек, когото не познавам! Нека е човек, който знам че съществува, но не искам да виждам...
Аз имам нужда от това...
Но при всички може би е напълно различно..

[midnight...]

явно и аз съм съгласна с boot
има неща които човек пише за себе си и ако те бъдат прочетени от някой който просто от скука си запълва времето няма да бъдат нито разбрани нито оценени...
разбира се ако човек търси масовото мнение няма нищо лошо да изложи творбите си пред всички, но според мен ако искам някой да прочете нещо мое този някой би бил човек който ще разбере и почувства написаното

[Boot]

На мен лично цялото това безумно постване на творби ми се струва търсене на внимание и просене на комплименти. Има и някои изключения, но като цяло...
На мен идеята ми е не е изобщо никой никога да не прочете нищо мое. Просто не всички. На 97% от хората тук (или в който и да е друг форум, например) нямам какво да кажа. И не мисля, че дори и да имах, посланията ми щяха да стигнат до тях.
Имам двама човека около мен, на които пращам доста от нещата си да четат, защото знам, че ще ги почувстват. Не мисля, че иначе писането би имало смисъл. И пак не им показвам всичко.
И не знам защо, но за разкази и друга проза съм много по-склонна да разбера. Но поезията специално е тоооооооооолкова лична. Така те разкрива, че си е оскверняване да ти я четат смотаняци...

[sherry]

Лично е,наистина...Аз съм вложила всичките си мисли,чувства,страхове,над� �жди в своите стихове.Когато пиша,ми олеква.Но не се срамувам от това,което изпитвам.Публикувам ги в 2-3 форума,но знам,че има хора,за които ще значат нещо..Някои ще ги разтълкуват по коренно различен начин от моя,други няма да ги разберат и ще спрат да ги четат след първия ред,трети ще кажат,че не струват...Но има хора,които ще намерят нещо в тях,което да свържат със себе си,нещо,което да ги "грабне".А и винаги е нужна повечко критика.Аз ако го покажа на приятели,винаги ще кажат,че е хубаво..Но тук може би има по-голяма вероятност да получа по-обективно мнение,кой знае Просто има хора,които ценят чуждия труд...Затова поствам някои мои неща тук....Но има стихове,които пазя само за себе си...

[секирата]

Разбира се, че имам стихове само за мене си и за показ! Това е нормално. Както и да си пускаш стиховете за четене от другите,а който иска да не те чете.Всеки си има вкус и предпочитания и не е нормално да се налага на другия. Всеки би трябвало да задоволява своите нужди и потребности по най нормалният начин без да се натрапва и пречи на другите.Това не се касае само за личното творчество!

[Briseis]

Банална съм, но и за мен това е твърде лично.Особено описанието на чувствата...В смисъл, рядко пише поезия, но тя си е за мен...Не я показвам на никой...Просто си я препрочитам, като спомен, един вид да не забравя каквам съм била преди.Разказите - те съдържат случки, описания и разсъждения...Те са за показ...Винаги съм се чудела на поетите как излагат личния си живот на показ...Лично аз не бих направила такава жертва...