Монолог... с вино

[LadyDi]

Нещо мнооого старо, което все нямам сили да редактирам.

Имам много да ти казвам.
Май със пиенето прекалих.
Карай... тази вечер ще изплача
цялата си болка в този стих.
Заспиваш вече! Е, прощавай,
за последно ще те притесня.
Хей, няма нужда! Не, не ставай!
Минута само и ще си вървя...
Виж, донесла съм ти чаша...
Хайде, за последно я вдигни!
Имам много да ти кажа,
но нямам думи, разбери...
Искам да ти кажа тази вечер
за моите безсънни нощи -
как сънят от мене бяга вече
и самотата ме преследва още.
Искам още да ти кажа тихо
как всеки ден без теб е празен,
как сърцето във гърдите се е свило
и колко много си от мене мразен.
Затова, че ти без жал ограби
всяка светлина от моя ден
и тишината само ми остави
да изпие всеки дъх във мен.
Колко много още ме боли
и как ужасно искам да те мразя.
Как във мен не спира да вали.
Искам тази вечер да ти кажа.
Та, толкова. Е... Хайде, тръгвам...
Със поглед само ти ме изпрати.
Какво?! А, чашата ли... Няма нужда..
След мене във вратата я разбий...

Редакция, anyone? Please...

[ScionOfStorm]

Надявам се не искаш от мен редакция откъм ритъм.. :Д

винаги обаче си иронична някак в стиховете си. в смисъл, със себенасмешка..

[LadyDi]

Scion, защо себенасмешка? В смисъл, как я виждаш ти?

[gabi_94]

wow, много ми харесва....рядко си харесвам някой стих, ама ти имаш талант...

[quenian]

Нещо мнооого старо, което все нямам сили да редактирам.

...

Редакция, anyone? Please...

Е, то почти няма мегдан за редакция. Ще предложа моя, все пак, за да пробваме да го направим по-перфектно. Но имай предвид, че и без нея минава и то доста добре. Ок, пиша направо с промени върху копирания текст:


Пак имам много да ти казвам.
Май с пиенето прекалих.
Карай... тази вечер ще изплача
болката си в този стих.
Заспиваш вече! Е, прощавай,
за последно ще те притесня.
Хей, няма нужда! Не, не ставай!
Минута само... и ще си вървя...
Виж, донесла съм ти чаша вино...
Хайде, за последно я вдигни!
Да, аз имам много да ти кажа,
но нямам думи, разбери...
Как искам да ти кажа тази вечер
за моите безсънни нощи -
как сънят от мене бяга вече,
но самотата ме преследва още.
Искам още да ти кажа тихо
как всеки ден без теб е празен,
сърцето ми в гърдите как се е свило
и колко много си от мен ти мразен.
Затова, че ме без жал ограби -
всяка светлина от моя ден
и тишината само ми остави,
та да изпие всеки дъх от мен.
Колко много още ме боли
ах, как ужасно искам да те мразя.
И как безспирно в мен вали.
Туй исках тази вечер да ти кажа...
Та, толкова. Е... Хайде, тръгвам...
Сега ме само с поглед изпрати.
Какво?! А, чашата ли... Няма нужда..
След мен ти във вратата я разбий...

...............

Rain на Uriah Heep... anyone?

Толкоз от мен... засега...

Ама цялата ти творба е страхотна. Има някои моменти, които и в естествения си вид ме впечатляваха силно... със стил.

[LadyDi]

quenian, благодаря. Някои неща звучат по-добре Ще ги използвам.
Но на други си попроменил чак смисъла, затова ще си ги оставя в оригиналния им вид.

Много ти благодаря

[quenian]

Моля. Ти си решаваш

Вярно е, че съм влагал дори малко собствен смисъл и ако работим в реални условия заедно ще е уместно, но тук не е. Да кажем, че съм влязъл във филма Улял съм се. Умерено.

Все повече успех нататък! Ще се радвам да видя и следващи твои неща.

[Sham]

"дъх от мен" е единствената ми поправка, реших, че мога да си я спестя, но щом някои се осмеляват да пренаписват:Д

появявайте се по-често, моля;Д

[ScionOfStorm]

Scion, защо себенасмешка? В смисъл, как я виждаш ти?

еми...просто някакво такова усещане имам. примерно в стихове като този:

"Та, толкова. Е... Хайде, тръгвам...
Сега ме само с поглед изпрати.
Какво?! А, чашата ли... Няма нужда..
След мен ти във вратата я разбий... "

не мога да го опиша точно. просто сякаш махаш с ръка и нещата ги представяш като някакви неважни, като всъщност те са /и го знае лирическата Аз/ знаеш го /

О.о

[LadyDi]

не мога да го опиша точно. просто сякаш махаш с ръка и нещата ги представяш като някакви неважни, като всъщност те са /и го знае лирическата Аз/ знаеш го /

Всъщност си го усетил много точно Може би просто й се иска на героинята тези неща да не бяха толкова важни, колкото са. Винаги е била такава

[gLypChenCee]

Много е хубаво. Евала.