Една пейка под едно дърво

[Swann]

ЕДНА ПЕЙКА ПОД ЕДНО ДЪРВО

„Ама, че странно нещо е любовта,” - помисли си Андреа. – „ Това си е истинска болест. Направо те побърква. Ставаш зависим от един човек като от дрога. Ако не си получиш дневната доза, ще полудееш. Хм, да си влюбен си е чиста диагноза… Но надали има човек, който не иска да я получи. А лек няма...или поне така си мисля. И по-добре, че няма. Така е по-добре....да няма. Да глътнеш някакво хапче и цялата магия да изчезне. Не! Даже тия, които най-много се оплакват не биха искали това. Да заместиш „сълзите на отритнатата обич” с едно студено безразличие? Не, предпочитам сълзите. Те са сладки. Нищо не може да се сравни или да замести сладката мъка. Като не можеш да направиш друго за любимия, поне да се наплачеш за него. Не помага, но дълбоко в себе си всеки, абсолютно всеки, знае, че обича да го прави. Собствените сълзи заместват „наркотика”. Или поне се опитват. Не успяват, но на нас и това ни стига. Едно хапче...и спираш да виждаш онази особена светлина, която го обгръща. Той се превръща в един от многото. А колко е странно как изведнъж започваш да виждаш „сиянието”. Изведнъж , когато той е наблизо не виждаш нищо друго. Забравяш, че светът съществува. Един човек... замества всичко! Няма го – и нещо в теб също го няма. Търсиш го в тълпата и... и можеш да видиш само, само НЕГО! Кой глупак би се отказал от всичко това?!! Никога! По-добре да боли, отколкото да виждаш само пустош. Нека боли!...а може би само се утешавам... Та аз загубих всичко..."
Тя се огледа. Не искаше да види нищо. Нямаше какво да види. Сива мартенска сутрин. Пролетта е близо, а прилича на есен..., една тридесет годишна жена седи сама на пейката под старо дърво. Пейката се намира в романтичен парк, пазещ дъха на влюбените. Разположена е едва на метър от брега; ако се приближиш, ще видиш реката, плискаща на няколко метра под теб. Колко пъти е идвала тук през последните петнадесет години...Първата любов...Да, на тази пейка седеше, когато Даниел й каза, че я обича. На тази пейка за пръв път момичешкото й сърце щеше да изхвръкне, когато я целуна. След няколко месеца той реши, че й се е наситил и й го съобщи отново, докато седяха тук.
Никола...срамежливият. И него водеше в този парк, на тази пейка. Правеше го може би само, за да й напомня. Беше заобичала това място. Но той бързо й омръзна и тя му го каза пак седейки на същото място.
Дори с Виктор се запозна на тази пейка. По-късно той й предложи брак през една лятна вечер, докато седяха тук. Това беше най-щастливия миг в живота й...или поне така си мислеше тогава. След няколко години случайно минаваше оттук сама, когато видя Виктор да целува някакво момиче на пейката.
Колко пъти беше Жулиета на какви ли не Ромеовци! Каквото и да се случваше, всеки път се озоваваха на тази пейка. Тя се беше превърнала в нейн дневник, пазещ безброй спомени за живота й. Тази пейка беше част от Андреа.
И ето, че след толкова години тя отново седеше тук...този път сама. Единственото нещо, което никога не я беше предало и, което тя не беше предала, беше една пейка. Андреа въздъхна. Загледа се в далечината. Тази гледка толкова се беше променяла, но пак си оставаше същата. Досущ като самата нея. С колко хора беше седяла на тази пейка. С колко хора беше гледала малкото късче небе над себе си. Колко, колко хора бяха минали през живота й! И сега, след толкова време, беше дошъл моментът да дойде тук сама, единствено в компанията на стотици спомени, с които я свързваше една пейка.
Изведнъж Андреа дочу стъпки. Вдигна поглед и видя в далечината млада двойка. Няколко дървета пречеха и тя не можеше да ги види добре. Явно и те не можеха да видят, че пейката е заета, защото се бяха запътили право към нея. Когато се приближиха достатъчно, Андреа видя, че момичето беше едва на около шестнадесет години, а момчето на не повече от осемнадесет.
Девойката се нацупи.
- Какво има – попита я приятелят й.
- Нищо. Тая ми е седнала на пейката.





Първо искам да ви благодаря за коментарите и критиката към поетичните ми опити.
И те, и този разказ са писани преди повече от година, просто скоро ми хрумна да ги постна някъде. Имат нужда от доста редакция, но в момента нямам нито време, нито особено желание :P

Очаквам още критика и коментари Думата е ваша.

[Boot]

Кефи. Пейка.

bravo ima6 talant produlgasvai...!

[Safira]

Определено ми харесва...
Мисля, че няма толкова нужда от редакция..ако прибавиш нещо нищо друго няма да стане освен да е все по-добро и по-добро.
Да..и за мен има едно закътано местенце..където съм преживяла най-красивите си моменти. Толкова спомени...от които ме боли и които ме изпълват с меланхолия и забравени чувства. Там намерих човек, който ме обича...там открих страшно много неща от живота, казани или показани. Там...може би ми е целия живот. Там..
Почти при всеки е така, затова хората могат да го почувстват...продължавай да проникваш в сърцето..поне моето.

[Josefinne]

На мен ми хареса Успя да ме накара да си спомня и аз за една пейка под едно дърво. Хареса ми тази идея, че тя сега се връща сама на пейката с всичките си спомени Малко е млада за такъв General reveiw на живота й, само това мога да забележа като косур Една жена на 30 е в разцвета на силите си, а тази е по-скоро на около 50. А краят ... Ааа феноменално жив! Евала краят много ми хареса! Просто репликата на момичето е 100% там!

[Sapphir]

Началото е много тъпо.

[Swann]

........

[Safira]

Може би единствената ми препоръка е наистина да оправиш мъничко началото. Аз ще обоснова Sapphir: започваш с мисли на героинята...мисли, които се въртят в главата й, като пряка реч...но ги развиваш в авторска реч. Може би само това не се връзва някак.
Но само ако се вгледаш. По принцип аз лично не обърнах особено голямо внимание на това. Разказа и така си запленява.
Е, това е!
Трябва да продължаваш да пишеш... мисля, че заслужаваш признание.

[Bloodlust]

ami haresa mi mnogo samiq zamis1l e mnogo dob1r. vednaga sled kato go pro4etoh, mi se priiska da e po d1lgo. ama ti si go napravila mnogo dobre. izpipano e (s1glasna s1m s kritikata za na4aloto) mnogo e hubavo i ako ima6 i drugi postni gi - da im se radvame

[girlpower]

Страхотен разказ ,всичко си е на мястото,а завършека е убиец!

[Josefinne]

@Josefinne - Благодаря А за възрастта - исках да я направя все още млада, но вече преживяла доста неща и останала някакси разочарована. Не знам и аз. Така си я представях :P

Ти си авторът Аз нямаше да забележа, ако и на мен не ми бяха направили някаква такава забележка за моя разказ ( счупенто огледало), че мъжът е твърде млад за ролята си ( бях го сложила на около 26 мисля) . Просто ние , както сме младички и тези на 30 и изглеждат вече старички. А това не е много, което си описала. В живота постоянно се случват такива неща - тов е един съвсем нормален , средностатистически живот на жена ( ех колко мъка търпим ние, та и по-дълго живеем от мъжете )