Ами...доста неща са се случили в последните 7 месеца,но...просто той е доста странен..Примерно последната случка: Напил се беше и искаше явно нещо от мен...на 2 пъти го отблъснах,дори не му отвърнах на целувките и той седя 15 мин и мълча..Накрая като видя,че не става вече така,защото ми омръзна да съм само за едната забивка,искаше да говорим...е,говорихме и уж тръгнахме..Но стана още по-зле,никакво внимание,преди вс. ден ми звънеше,сега дори не си вдига тел-а понякога. Но той си е такъв и явно се налага да му правиш на пук,за да се задържи при теб.Готова съм да го скъсам,всичко ще направя да му дойде малко ум в главата.Май е крайно време някой да му покаже,чи жените не са играчки и не може да се оправдава с това,че не можел да е само с една...никоя не можел да обича и т.н.
Причината да не тръгнем вс. тези месеци,според него е,че не искал да ме наранява,защотото щял да се издъни и да ми изневери като се напиел..Но,ето,че когато види,че нещо започва да му се изплъзва,което преди е било негово...реагира по друг начин,колкото и да се прави на тежкар и да ръси неща от сорта на "Моето си е мое,чуждото е общо." и "Жените са тъпи" ....
Знам,че не ви го представих в мн. добра светлина,но си има и хубавите черти,за това се занимавам още с него...Пък и до сега от вс. "забивки" и тем подобни..аз все си оставах до него и все още има някакво влечение към мен,вс. останали са си заминали от ума му за ден-два,месец максимум...Мисля,че трябва да го накарам да се бори..да му покажа,че не е единствен и ни съм негова даденост...
П.П. {SeXy_BaBy} и аз не обичам да ми е лесно...като получа някого ми става безинтересен,ето защо съм така лудо влюбена в този,който не е изцяло мой...