Цитирай Първоначално написано от Миглена
Здравейте всички,

Първо искам да благодаря предварително, че прочетохте това което искам да ви кажа.

Проблема ми е типичен за всички момичета на моята възраст, аз съм на 14 год. и като много други съм объркана и не знам какво да правя?

Родителите ми са разведени и както предполагате не се разбирам с тях, особено с майка ми.

Основният ми проблем е в любовта знам, че звучи глупаво когато едно 14 год. момиче се оплаква, че си няма гадже, но аз вече наистина не издържам, не знам какво искам или не искам, понякога толкова много го искам, а то все не става.

Всичките ми приятелки и съученички имат приятели и поне веднъж са изпитали любовта, само аз не съм и не знам защо.

В последно време това адски много ме измъчва, когато някой заговори за това аз се сдухвам тотално, става ми много кофти и напрво ми иде да се разплача.

Питам се какво не ми е наред, смея да твърдя, че определено не съм грозна, даже в сравнение с много други аз съм по хубава, казвали са ми го много хора за които знам, че не ми се подмазват, защото са ми близки и им имам доверие.

На приятелите ми им омразна да ме слушат вече, защото само им се оплаквам, някои ми казват, че живота ти е такъв какъвто сам си го направиш, други ми казват, че това ще ми се случи когато ми е писано, кое е вярно.

Тогава какво да правя, да чакам ли, не мога да чакам, не искам да съм като момичетата, които до 17 год. си нямат гадже, а и не мога да направя нищо, аз дори нямам познати момчета, как да си намеря гадже?

Къде да го търся, а и другият проблем е, че усещам, че майка ми не го одобрява говорили сме по въпроса и нейното мнение не е много в моя полза.

Моля ви кажете ми какво да направя, за да спра да се измъчвам така, а и с вечното ми лошо настроение, въздействам и на околните и на тях вече им писна, моля ви дайте ми съвет, защото няма към кого да се обърна!




Момиче да има проблем с намирането на гадже - НЕЧУВАНО! Даже съм сигурен че има 1-2-3 (а може и повече) момчета които да речем мн си падат по теб, но просто не смеят да те заговорят или дори да те погледнат защото се стапят като восъчни фигури от притеснение (не ме питай откаде знам ). Какво да се прави просто трябва да чакаш ...


А колкото до проблемите/караниците с родителите - те са ежедневие. И въпреки това те са почти винаги прави в съветите си към нас (щото са по умни ).