Основните неща:


Начален удар: С изпълнението на начален удар започва играта. Началният удар е първата атака на отбора и доброто му изпълнение е от важно значение за по – нататъшното развитие на игровите действия.
Най – често използваните начини за изпълнение на начален удар са: Горен лицев начален удар – изходното положение - напречен разкрачен стоеж, пръстите на стъпалата сочат посоката на изпълнение. Удобната ръка е изнесена горе над главата, леко свита в лакътната става. Топката е в неудобната ръка, с нея топката се подхвърля на височина не повече от 1м . Ударът по топката се нанася със дланта на удрящата удобна ръка. Ръката е стегната при нанасянето на удара върху топката.

Начален удар с отскок - топката се подхвърля високо, на около 1-2 м напред, прави се отскок и нападение както при атака(забиване). Този начален удар е най – често използван в съвременния волейбол. Той е с най – голяма ефективност и максимално затруднява противника.

Подаване с две ръце от горе Изходното положение - разкрачен стоеж, стъпалата са успоредни и са поставени на широчината на раменете. Ръцете са изнесени над главата, свити в раменните, лакътните и киткени стави. Лакътните стави са свити под ъгъл 120 градуса. Пръстите на ръцете са разтворени, леко свити. Палците и показалците сочат един към друг и образуват равностранен триъгълник. Пръстите на ръката образуват “гнездо” за топката. Топката се поема над челото. Следва амортизация и подаване. При подаването има разгъване в лакътните стави. Топката напуска ръце под ъгъл 45 градуса спрямо пода. Това подаване се използва най – често от разпределителя, подаване за атака.

Подаване с две ръце от долу Изходно положение – разкрачен стоеж, стъпалата са успоредни и са поставени малко по широко от широчината на раменете. Единия крак е изнесен с половин стъпало напред. Краката са сгънати в колените и тазобедрените стави. Ръцете са изпънати в лакътните стави, едната длан държи другата, палците на ръцете са събрани. Погледа е насочен напред. Топката се удря с първата третина на ръката. Ударът се нанася под 45 градуса спрямо пода. Този похват е използван предимно при посрещане на начални удари, и при посрещане на забита топка от противника.

Забиване Забиването е елемент от 4 фази:засилване, отскок,удар върху топката и презимяване. Засилването се извършва най – често след 3 крачки, като третата е най – голяма. След третата крачка краката се събират, прави мощно сгъване и разгъване в глезени, колени и тазобедрени стави ( отскок ). Отскока е с помощта на енергичен мах с ръцете. Засилването става в подходящия момент, за начинаещи този момент е след като топката напусне ръцете на разпределителя. Преди да бъде нанесен удара върху топката ръката се изнася назад като има сгъване в трите стави, китката е почти зад главата. След което ръката се разгъва и с нанасянето на удара похлупва топката. Приземяването е на два крака. Използва се за атака, за затрудняване на противника при посрещане.

Блокада : Изходно положение разкрачен стоеж близо до мрежата, стъпалата са разтворени на широчината на раменете. Краката са свити в глезени, колени и тазобедрени стави. Ръцете са свити поставени на широчината на раменете с длани обърнати към мрежата. Прави се вертикален отскок, след което ръцете се изнасят нагоре изпънати в лакътните стави. Блокадата е умение, с което се прегражда пътя на топката при забиване от противника. Тя е ефективно противодействие на противниковото нападение. Блокадата може да бъде активна (ръцете влизат в пространството над противниковото полето, така че топката след попадане върху блокадата да попадне в полето на противника) и пасивна (ръцете не влизат в пространството над противниковото поле, остават изпънати като китките са леко свити назад, целта е след блокадата топката да остане в собственото поле) но могат да бъдат отиграни от защитниците.