Ами, неведнъж съм падал аз. Имам страхотния навик да се облягам назад и да си опъвам краката на дъската на чина. Точно тогава става фрапиращо, ако съм с кецовете. Ама зимата бяха се намокрили яко от леда и тогава като се изръсих в час по английски. Гробна тишина. И се чува - ЛЮЮС. И всички мен гледат Господинът пита - добре ли си? Аз - ами, да, а той - не, май не си добре