Цитирай Първоначално написано от [`Лунно`цвете`
]Кристална морска шир и шепа любов
озаряваща с неземна светлина душите
лек нощен бриз с порив нов
ще отнесе мечтите до звездите.

Кристална морска шир и две тела
на скалите притихнали се гушат
и докосват се нежно със ръка
трепереща и тишината слушат

Кристална морска шир и синя нощ
обгърнала със своите воали пак земята
Дори бурното море с безкрайната си мощ
ще се смири пред танца на сърцата

Кристална морска шир и аз и ти
градиме кратки спомени красиви
и щом със слънцето стопят се нашите звезди
ще се превърнем в силуети чужди
и самотно сиви...

Чесно казано, ако са нямаше да прочета това нещо... сигурно изобщо нямаше дори да си помисля, че [`Лунно`цвете`] си ти (gia_bs)....

Относно стихотворението- типично в твоя стил..... красиво + имаш си своя стил, който трудно може де се обърка с некъв др.... А и пак "море"....