.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 8 от общо 8
  1. #1

    Разказ за нещата от живота

    Разказ за нещата от живота

    Една история,една недописана книга, която може би някой ден ще получи своя край.Един разказ за една житейска история, ежедневна истина, толкова близка до сърцата ни.В тази история се разказва за една любов, баналната тема на вечността.Чувството, което ни кара да живеем – любов към света, към хората, към един единствен човек.
    Момичето се казваше Ани, 16 годишна жена, навлизаща в новия свят. Без житейски опит, твърдоглава, едва проходила в истинския свят, тя се сблъсква с недоразуменията на нашето съзнание- човешките мисли.Толкова необятни, толкова безпределни- толкова объркващи. Любовта й е чужда, малка е за това, но все пак тя е една млада жена.Момичето, красиво като калия, бяло и нежно като крехкото цвете, не знаеше как да се предпази от нещастията и недомлъвките на вечността.Нещата без които не може– обич, раздяла, омраза, дори и смърт. Нека се спрем на образа й– кристално чист и недокосван, тялото й- изваяно под ръцете на най-видните художници, красотата и детската найвност в очите й – една бъдеща жертва на живота.
    Кестенявите и коси, пуснати свободно по раменете, достигаха едва плешките й, но те бяха толкова красиви… Бялата й кожа, копринено нежна И гладка, устните й – сякаш описани с бледо розов скъпоценен камък – да , това бе тя. В живота й е нямало трудности- прилежна, своенравна И мила – тя не беше достигала до кръстопътя, до мига в които се питаш – коя съм аз? Къде съм .. ? И може би това беше добре , 16 години тя беше живяла в заблуда .Естествените И незабележими любовни трепети в сърцето й едва бяха започнали, когато трепетът се оказа той – дяволът, свалил ангелчето от небето, дал го на хората да му се присмиват и тъпчат. Човекът, действал единствено според нуждите си, според исканията си, според себе си. Дали можем да го съдим и трябва ли , ще решите само вие.
    Историята започва в началото на късното лято – месец август. Началото на края на един прекрасен сезон. И както започват повечето разкази , така ще започна И аз – в един слънчев ден , или не – нека не бъда толкова старомодна. В един топъл ден , очакван от години насам …. копнян с такава сила , която би удивила И най-слепия И невярващ, се случи нещо красиво. Града беше С. Малко градче с голямо име. И както можете да си представите , И този град като всички други имаше своите странности, своите традиции , своите жители. Ани беше от там ,целят И живот беше минал там , въпреки че беше живяла в голям град , като малка. Тя не помнеше какво е да минеш по улицата И да се усмихнеш на непознат , да помогнеш на възрастен човек или просто да подминеш тълпа от хора , чийто лица не си виждал до сега , а може И да не видиш никога повече. С годините спомените от големия град Избледнияха.Кратките , макар И от време на време зачестяващи посещения не й помогнаха да си спомни за тези неща, но тя обичаше големия град. Чустваше че той е нейния дом , а не С. , където познаваш всички , И всеки ти е познат. Едни И същи хора в магазините , в кафето , на центъра И в парка. Не можеш да избягаш , но тя искаше. И така , в този изпълнен с копнеж ден , почти преминал в очакване на нещо интересно , нещо различно , нещо ново , чудото стана. Обстановката се разведри , в късните часове на следобеда едни очи позволиха на момичето да види целия свят . Да огледа себе си , да надникне в душата си , само едни очи ! Тоди, така се казваше момчето , чието цяло име историята крие (една от потайностите в този свят) , беше 3 години по-голям от Ани. Те не се познаваха , не се бяха виждали дори. Приятел на Ани я покани да излязат, така се срещнаха те. Вечерта беше идеална , имаше смях , закачки , дори сълзи , но те бяха от радост. Те бяха защото целия свят сякаш беше в краката й , беше под нея , а тя беше на небето. Стъпваше по облаци И не виждаше нищо под себе си , не виждаше скръбта И мъката , не мислеше за света , а за него. Следеше движенията му , оглеждаше чертите на лицето му . Ах , колко искаше да го докосне , да му каже “виж , аз съм тук!” . Но нямаше нужда. Той също неможеше да откъсне мислите И очите си от нея. Тя беше прекрасна. Сияеха очите й , усмивката й танцъваше по устните като най-изящната балерина , косите й игриво се люлееха И мятаха навсякъде , сякаш хиляди пеперуди летяха из тях. Те бяха заедно , заедно , разделени от нищожното разстояние да протегнат ръце И да се прегърнат. Но незнаеха дали трябва. Дали И другия мисли така ? Дали И двамата се желаеха И искаха да се имат. Да ! Те искаха , но още не го знаеха. Мислеха как ще реагира другия И дали няма да се изсмее И да сведе глава учудето И смирено. Един поглед стигаше да се целунат , една дума да са заедно , една прегръдка да се обикнат. И ето , вечерта мина , часовете минаха без да знаят че времето около тях лети. Ани си тръгна , прибра се в унес , тя не вървече , тя летеше. Стъпяше така , сякаш се боеше да не счупи стъклото под себе си И приказката да не свърши. Незнаеше какво става с нея И дали трябва да се радва, но И харесваше. Така започна историята , една среща , един поглед , един жест. При следващата си среща те поправиха грешката на общия си познат , на когото можеха да бъдат толкова благодарни – запознаха се. Не бяха представени един на друг , нещата се подредиха. Но стига толкова романтика , нека се осамотим замалкo И помислим , едно запознанство , добре , една среща , добре .. любов ? Едва ли .
    Нека представим нещата в реалния им вид. Ани , 16 годишно момиче , навлизащо в материята на живота, преоткрива света. Една обикновена вечер , в началото на август месец тя излезе , както почти всяка вечер със своя много добър приятел Борислав. Но тази вечер плановете бяха други , вместо да отидат в някое заведение където да убият времето с безсмислен разговор започващ с “как мина деня ти?” де отидоха на гости на Тоби , добър приятел на Боро , за когото Ани не знаеше. Вечерта мина идеално , но имаше нещо , което едва сега започваше.Започваше една любовна игра , няколко месеца щастие. Тоби беше 3 години по-голям от Ани , вече зрял мъж , но с държание на дете. Очите my криеха невинност , тъмната мy коса , леко мъргава кожа И възмъжала фигура привличаха момичето. Той беше прекрасен , също като нея.
    Вечерта завърши , но това не сложи край на нищо. След няколко дни те излязоха заедно. Нямаха търпение да се видят пак , но обстоятелствата И приятелския дълг възпрепятстваха Тоби да пренебрегне близък свои познат , дошъл в града за малко. Излизането им положи отновите на една романтична връзка. Следващите дни те прекараха заедно , говореха за какво ли не , за себе си , за близките си , за живота си. Свикнаха толкова един с друг, че не биха могли да си представят живота без половинката си, човека допълващ те до едно завършено цяло. А за Ани това беше Тоби. Мъжът до нея , подкрепата И нежността , любовта И разбирателството, приятеля И брата. За Тоби тя беше просто ангел. Толкова невинна И крехка , толкова нежна. Понякога страха да не я счупи И изгуби го възспираха да я хване за ръката, да я прегърне силно И да й каже `обичам те` , затова той само я целуваше нейно и й се усмихваше. Страха да не я изгуби не му позволяваше И да признае чувствата си, но той не знаеше че И тя иска да му каже какво изпитва. Ах , този страх. Сърцата им се бунтуваха , но той ги възспираше , докато един ден не й призна. Бяха излезли само двамата на пикник , до един язовир , недалеч от града. Ани беше направила палачинки , носеха си И одеало , което да постелят И им оставаше единствено да се насладят на усещането че са заедно. Когато бяха там една жена мина покрай тях , тя се грижеше за няколко домашни животни, И седна под близкото дърво с желанието да засили силите си , преди да продължи нататък. Ани , чието сърце винаги е било отворено към всички , както И Тоби , които въпреки възрастта си не беше загъбил детската си невинност И обич към околните , я поздравиха. Почерпиха я с палачините И оставиха хубав спомен в сърцето й.Тоби , след тази случка , сякаш събрал смелост да изрази чувствата си призна на Ани колко много я обича , тези две думи – “обичам те” кънтяха в ушите на момичето като звън от камбани , И се повтаряха пак , И пак , И пак. Едва промълвила “И аз” тя наистина усети колко силни са чуствата й към Тоби, момчето на мечтите й.Една прекрасна любов , нали читателю? Двама влюбени , намерили себе си в очите на другия , видяли океана в душата my , преплували реки в сърцето му, намерили любовта. Но както всички знаем, нещата никога не са идеални, живота винаги пази шедьоврите си за най-хубавия момент. И така раздялата настъпи И за тях.
    Тоби трябваше да замине за друг град , за големия град. Момчето си отива , а момичето остава , остава в града на мечтите с него , в сънищата И бляновете държи ръката my И го целува , но не И в реалността. Но това не е краят за тях . Твърдо решени да бъдат заедно , те чакаха с трепет срещите си , чести в началото. Биваха разделени за няколко дни И след това отново заедно, това им стигаше. И сякаш копнежа един за друг се засилваше, снимките им, спомените, мечтите. Всичко което бяха правили заедно – детското белязване по кожата когато Тоби заминаваше , редовното гледане на филми в киното , разходките покрай реката И в парка , изненадите при всяка среща , малки но топнещи сърцата… Да , това Им стигаше. Но разделите започнаха да стават все по чести . Тоби отсъстваше за по няколко седмици , а си идваше за няколко дена , И все пак това не пречеше на Ани да го чака , да си мисли за пикника , за първия път когато чу от него `обичам те` , за очите мy , в които оглеждаше света И за мечтите им че винаги ще са заедно.Но явно с времето нещата се променяха. Момичето засилваше обичта си , а момчето я губеше. При всяка среща сърцата им започваха да туптят различно - на единия забиваше лудо , защото беше с любимия човек, а на другия биеше бавно И ритмично , без да усеща същия плам. И както става във повечето житейски истории , намесва се И трети човек. Момиче , колкото Тоби . Когато той учи те излизат заедно, прекарват заедно много повече време , отколкото той с Ани. И нещата започват да се променят.
    Момичето се казваше Юли. Деветнадесет годишна , симпатична И добродушна, но за нея повече не знаем. Това е което Тоби е казал. Юли изгаряла от желание да бъде с него , не любов а страст горяла в нея. И тя постигнала целите си. Получила сърцето на Тоби , получила него. А нашата героиня , невинното дете , все още търсещо очите на любимия за да види отново океана в тях И да обгърне света в мечти , остана само. Сърцето й не й позволяваше да си го върне , душата й се бореше с думите `не те обичам` които беше длъжна да изрече. Тя не искаше да застава между тях , не искаше да се меси , но искаше да е с него.Но живота , този живот. Този така мразен И обичан живот , толкова несправедли И нечестен, но И нужен. Това общо понятие , с което си обясняваме нещата – съдбата И живота. Да , това са те. Нещата около нас , хората , любовта. Сълзите И усмивките ни , всички те са водени от живота. Всички те да част от нас И ние неможем да ги пренебрегнем , но все се питаме `защо?` . Кажете ми , просто , защо ? Защо да не може Ани да е с Тоби , а трябва да има И друга , защо Юли неможе да е с момче , на което да отдаде сърцето си , не само страстта в душата си. Защо ние неможем да сме с хората който обичаме , а трябва да страдаме , да проливаме сълзи И да си задаваме пак онзи въпрос без отговор – Защо?
    Е , кажи ми , читателю ? Можеш ли да осъдиш Тоби , затова че е изоставил момичето , което намери любовта в него , което my отдаде изцяло сърцето И мечтите си , за да търси щастието си другаде? Можем ли И да бъдем сигурни че той обича Юли , че иска да е с нея ? Че не иска нещата да не са сложни И желае Ани да е до него където И да е? Аз , читателю , немога. Немога да си обясня защо живота ни въвлича в своята игра , където ние сме просто пешките върхи нарисувания на картонче “Не се сърди човече”. Незнам И какъв ще бъде края на историята ми , дали Ани И Тоби ще са заедно след време , дали въобще ще помнят това , което са наричали `нас`. И може би няма да разберем това , няма да има край тази история , написана толкова внезапно , извираща от сърцето ми - очакваща някой да я прочете. Но има нещо което знам , нещо което ми каза една много уважавана от мен жена , нещо което искъм да споделя с теб – надявам се всеки да запомни следващите думи и да си ги повтаря всеки път когато е тъжен И наранен. Нека помни, че независимо от това , което се е случило , което чувстваме И което ми огорчава , нужно е да се замисли че слънцето изгрява всеки ден И дори това е достатъчно да даде стимул на един човек да се усмихне !
    Стъпки тихи чувам в нощта,
    Събуждам се със писък жален…
    Вече изпитвам страх и от тъма,
    Но страшното е , че светът не е нормален...

  2. #2
    Извинявам се за обема, но като автор ме е жал да го скъсявам.Това е първият ми опит в писането на разкази и за сега последния ... дано да ви хареса
    Стъпки тихи чувам в нощта,
    Събуждам се със писък жален…
    Вече изпитвам страх и от тъма,
    Но страшното е , че светът не е нормален...

  3. #3
    Хареса ми много.
    Баналната история, представена по различен начин. Все едно се среща много рядко. Това е магията на твоето разказче...оригиналността. И си извадила смисъл от обичайното..друг смисъл. Също невероятно правилен и който ни обяснява много неща за любовта..просто под друг ъгъл.
    Но на мен лично особено не ми допадна стила ти на писане.. Има някои повторения.. а и на места не е ясно. Но това може да се оправи. Мъничко само редакция.
    Важното е, че дава, това, което всички търсим. Успокоение.
    Някъде огрява.

  4. #4
    malko e dulgi4ko ama ni6to qko e haresa mi
    2 т. системно.

  5. #5
    Мерси
    Съгласна съм за дължината и за повторенията, идеята беше да се обърне представата с разказването на нещата по 2 начина. Имам намерение да го предложа за редакция на някой литератур, но за сега не е осъществена. Радвам се, че ви харесва.
    Стъпки тихи чувам в нощта,
    Събуждам се със писък жален…
    Вече изпитвам страх и от тъма,
    Но страшното е , че светът не е нормален...

  6. #6

    Регистриран на
    Jun 2006
    Град
    na Mars
    Мнения
    56
    i na men mnogo mi haresva....bravo na teb

  7. #7
    Голям фен Аватара на Bloodlust
    Регистриран на
    Mar 2006
    Град
    ...
    Мнения
    618
    ami v na4aloto misleh, 4e 6te e prosto edna bludkava istoriika - sgre6ila s1m. napisana e s mnogo 4ustvo i mnogo talant. naistina me raz4ustva i mi haresa adski mnogo. nadqvam se, skoro pak da napi6e6 ne6to i da go postne6.
    let them have the
    stage
    so long
    as I need not be
    in the
    audience.

  8. #8
    Супер фен Аватара на ycMuBkaTa
    Регистриран на
    Aug 2004
    Град
    Beyond the door, there`s peace, I`m sure,and I know there`ll be no more...tears in heaven
    Мнения
    1 173
    Харесва ми. Имаш талант, но според мен можеш да го редактираш малко. Прочети го сама няколко пъти - махни повторенията и разчупи малко изказа, в смисъл звучи малко телеграфно, ако вкараш малко живост ще стане перфектен.
    ...На колене той моли я,
    не зная как да ти го обясня.
    Става дума,че не искам нищо повече от това
    да остарея заедно със теб,
    да ме направиш по-добър човек!
    Тръгваме боси,пътят не е лек,
    но сега ще бъдеш мое слънце,
    аз пък-слънчоглед!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си