Вече един път съм я зарязвала точно поради тази причина (така и не й го побра мозъка, че няма нищо нередно в това човек да излиза на разходки или по кафета).
После мина една година и ми се обади да ми казва колко се е променила и разни такива. Помислих си, че всеки заслужава втори шанс, ама... ... тя изобщо не беше се променила.
Пак се почнаха същите простотии с това, че не иска да излиза, че било по-хубаво да си ходим на гости (като малките деца).
Един път я попитах дали да не си взема и куклите като ходя у тях (нали малките момиченца обикновено на по 4-5 годинки така правят?!)
Лошото е, че сме заедно вече 6 години и да я зарежа за втори път... ама от друга страна, тя като нищо не вдява... Родителите ми пък много я харесват и първия път като я зарязах бяха едни караници...
"Как можа да го оставиш момичето... то горкото... Виж ги нямат пари."
Е толкова 0.40 ст. за едно шибано кафе нямат ли? Имат компютър за 2000 лв., пари няма ли!
Явно трябва да съм с нея от съжаление ли??? Просто вече и аз не знам... ще се опитам да поговоря с нея, въпреки че наистина ме е страх да не я обидя, ама вече сериозно започна да ми втръсва.