повечто от вас казаха, че парите на са важни, стига да имаш достатъчно за да преживяваш. Да преживяваш до кога? До 25-30? А какво става после? Завършили сте имате си работа и си преживявате добре със заплатите си. Обаче един хубав ден ти се раждат деца и парите започват леко да не достигат. Както и да е затягате коланите и някак си се оправяте с най-належащите нужди, но как се чувствате, когато децата ви искат да отидат на екскурзия с другите, а няма пари за това? Как се чувствате когато ви попитат защо съученците им имат нови дрехи, а те още ходят със скъсаните дънки от преди три години? Как се чувствате когато нямате пари за да осигурите обучението на собствените си деца и ги гледате да бачкат като луди по 10 часа в някой склад или кафене? И дали, ще можете да им обясните тогава толкова убедени в правотата си, че ще бъдат щасливи ако са здрави и имат приятели, незвисимо дали утре ще имат къде да живеят? Не може да отричате, че парите са важни за човешкото щастие. Или по-точно може, докато не започнете сами да усещате тежестта от липсата им.