Цитирай Първоначално написано от exploitedteen
аз съм дете, което е възпитано да не е консуматор...

винаги съм разбирал родителите ми, когато искам нещо, а те не могат да си го позволят в момента... от 16 годишен работя ваканциите и прочие, за да мога сам да си купувам дрехи, компютър и прочие неща и да не товаря нашите с моите капризи...

да се изпусне екскурзия не е фатално за нито едно дете, както не е фатално, ако не може винаги да е с чисто нови дрехи, по последна мода, за някакви луди пари...

съжалявам, ама лично според мен на едно дете не може винаги да му се угажда за всичко, защото ще порасне като един разглезен готованец (справка "Мамино детенце" учили сте го), не означава и да му откажеш всичко, но просто... не искам детето ми да е готованец, защото това е мечешка услуга
Не става въпрос за това какво иска детето ти, или без какво може да мине, а за това как би се почувствал ти като родител, който е неспособен да му осигури бъдеще. Би ли могъл да се чувстваш добре сам за себе си, ако нямаш необходимите средства за да пратиш детето си в университет един ден? А какво става когато тези деца са две три или повече. Не е ли тук ролята на парите? Мислиш ли, че хората са щастливи, когато не само те, а и децата им страдат поради липсата им? И в същото време това не означава, че тези хора нямат приятели, че не са обичани или здрави. Всичко е комплексно и за да си напълно щастлив не може да минеш нито без материалното нито без духовното.