Не мога да издържам повече така

[тъжната]

Обичам го...той също ме обича, но както винаги има едно голямо "но". В моя случай то е доста сериозно. С гаджето ми сме заедно от доста време, може би три години. Сега сум на 19. Живеем заедно от близо 2 години при неговите родители. Когато взех това решение мислех, че е най-доброто. Сега обаче не вярвам. Скарах се жестоко с родителите ми и те не сиакт и да знаят за мен. В момента завися изцяло от него. Той е единственият, който могада обичам. Не се съмнявам нито в моите, нито в неговите чувства. Гадното във всичко това, че понякога той е доста ревнив и избухлив. Позволявал си е на няколко пъти да ме удря и то за незначителни неща. Караме се доста често, но бързо ни минава. Просто не можем един без друг. Не се оплаквам от живота си, но просто се чувствам доста по-голяма. Всякаш вече сме омъжени и това ще е живота ми за напред...а аз не мога да се измъкна. И знам, че е така. Още по-лошото е, че осъзнавам, че това положение не е нормално, но аз не искам да серазделим. Не искам да го напусна, защото го обичам повече от живота си. Нормално ли е това? Вие как бихте постъпили на мое място? Дайте ми съвет, моля ви.



Moderated by miloto
т.1 от Правилника

[NeSTa_86]

един съвет от мен. И аз съм на 19 и съм видял много неща от тоя живот...много повече от колкото си мислиш. Единствените хора, на които можеш да разчиташ са майка ти и баща ти. Те са единствените, които ти мислят изцяло доброто. Така, че най-добре направи опити да се сдобрите. А за гаджето ти...не вървите на добре щом имате скандали едва след 3 години...ми след 25 или 40 кво ще правите...няма дас е съдите вече.

[alkobalko]

Suvetvam te da sednesh i da pogovorish s gadjeto si. Qvno i dvamata mnogo se obichate, no harakterite vi sa dosta trudni i v tova e problema. Obqsni mu, che nqma prichini da te revnuva. Che si mu dokazala vernostta si v momenta, v koito si otishla da jiveesh s nego. Kaji mu sushto taka kolko mnogo go obichash i durjish na nego. Nadqvam se da pomogne. Otnosno roditelite ti neshtata sa dosta po-slojni. Te sa naranenie, zashtoto si izbrala nego pred tqh. Obqsni im, che si dostatuchno golqma, za da vzimash sama reshenqta si. Kaji im sushto taka kolko mnogo gi obichash i durjish na tqh i ne iskash da gi zagubish. Otnosno jivotut ti- ami nqma kak da ochakvash da ne se pochuvstvash po tozi nachin. Predpolagam, che shtom jiveete zaedno otnosheniqta i zaduljeniqta vi sa kato v braka. Ne mi se vqrva roditelite mu da vi gledat i gotvqt. Ako otnosheniqta vi se poopravqt nqma da e tolkova zle polojenieto. Opitaite se da jiveete kato mladi hora, vse pak ne ste "jeneni" ot 20 godini. Pojelavam ti uspeh i pishi kakvo e stanalo.

[Keridan]

Малко са хората, които са по-големички в тоя форум, че да ти дадат що годе читаво мнение. На 17 си се отделила от родителите си и отва е най-голяма ти грешка. Сигурно от това са пострадали всички сфели на живота ти, най-лошото е че сигурно си заебала и учението,пък то определя бъдещия ти път в живото най-много. На 19 повечето хора са все още силно зависими най-вече финансово от родителите си и да почнеш самостоятелен живот е адски трудно. Сега ти си изцячо зависима от приятеля си, не може гък да му кажеш, защото ако са скарате къде ще отидеш?! Сдобри се с родителите си - това трябва да ти е цел номер едно, те надали имат 20 дъщери че да не са готови да те приемат обратно, но пък ако 2 години не си го направила не знам с какви розови очила си гледала света и какво си си мислела, че си продължавала да страниш от тях!

[тъжната]

Не мога да кажа, че животът ми с него е лош. Дава ми всичко, от което се нуждая. Никога не ми е отказал нешо. Носи ме на ръце. Той е прекрасен човек. А това за образованието не е вярно. Завърших частно училище...мога да кажа едно от най-добрите. Последните 2 години той ми помагаше за таксата. Взех диплома 6.00. Плати подготвителните ми курсове за университета. Сега уча 1 година право и всичко е супер. Заради мен започна работа и никога нищо не ми е липсвало през това време.

не че нешто миличка ама според мен не си рава ,защтото може и да го обичаш ама да те удари вече е нешто мн сериозно и ако искаш цял живот да си зависима от него и да те малтретира давай,ама да знаеш че ше дойде и тоя хубав ден ,в който ше си дадеш сметка как стоят нештата . и оште нешто -по-добре се оправи с ваште , поне да знаеш че имаш истинска опора в живота

[lost_girl]

mi 6te ostana s tozi 4ovek,no 6te mu kaja da ne mi posqga!

[strawberry1988]

ami pogovori s nego i mu kaji 4e nqma da sturpi6 da ti poslqga,ako naitina te obi4a 6te te razbere,ako ne po dobre go zabravi-znam 4e e trudno,no vse pak e po-dobre otkolkoto jivotut ti zanapred da bude ad

[any_miss]

vsi4ko e dobre,oba4e za da sipozvoli date udari...........pri polojenie 4e te obi4a....ne moga dago razbera.naistina,akonamen miseslu4i takova ne6to,tozi koitoeimal smelostta da mi ;posegne dori 6te budemurtav!!!!

[RaDiTy]

Neee spored men problema izob6to ne e v tova 4e vednaj q e udaril ..i kvo ot tova ?vseki ima takiva momenti ,v koito mu se e iskalo da napravi tova! I az sum udrqla ,no ne mislq 4e e golemiq problem, za da skusat pri polojenie ,4e adski mnogo se obi4at.....

[LifeleZz]

Ами няма нищо лошо в това да си щастлива! Имам чувството, че си се уплашила от това. А аз не мисля, че положението ви не е нормално! Ти си вече жена и занапред така ще се чувстваш...като пораснала! Няма как да избягаш от това... Просто си живей живота, както ти харесва и не мисли за бъдещето!

Относно удрянето - никой не е префектен!

[Stephanie Jay]

Ми обичайте се какво да ви кажа. Аз съм на 14години и разсъждавам много по-трезво от някой възрастни вземете се в ръце бе хора това ко ше правите или не решавате само вие. После друг няма да ви е веновен!