не че съм бягала.. просто една вечер се бяхме скарали супер много с наште и всъщност имах намерение просто тайничко да се измъкна, но да си дойда на време

обаче стана така, че на мен и още 1 момиче наши приятели момчета ни предложиха да се съберем на купонче в един апартамент и така или иначе, знаейки кво ме чака като се върна, реших да ида и "леко" да позакъснея

в крайна сметка се прибрах в 3 и половина сутринта, а през тва време майка ми беше вдигнала целия свят на крак, била викнала баща ми от работа (щото той тогава беше нощна смяна), обадили се на полицията даже... абе ужас, кво да говорим

тя беше толкова притеснена, а като се оказах жива и здрава беше толкова щастлива, че дори се сдобрихме, отмени ми сички наказания и т.н.

така или иначе явно си бях постигнала целта, ама за сметка на чуждото здраве как съм ги тормозила наште не е истина просто... като се сетя кво чудо съм била (не че ся не съм де) ги съжелявам от все сърце