Няма раздел за този вид тема за това я сложих тук. Всички сме виждали или поне чували за писателите или критице който побликуват бестселъри за живота и неговият смисъл. Това за което ще ви попитам е нещо от този сорт. В възръста 13-19 години е нормално един тийнейджер да изпадне в криза, но нормално ли е на тези години да е преживял първата любов, разочарование и вече да е отегчен от живота. Всмисъл Да се чувства наранен\а от факта, че момчето\момичето което харесва не му е обръщало внимание или направо му се е исмяло в очите и за какво?! Той на жаргон казано "Да се здуха за съвсем незначителни неща" погледнато от очите на родителите. В този момент идват и измиснените болести които придобиваш за да не ходиш на училище защото имаш чувството, че всички те гледат и едва ли не те сочат подигравателно. Отдръпваш се от хората и те от теб. Казваш си (Остават същите подмазвачи. Не ги интересува какво става с мен стига те да си прекарат добре) , а те (Какво му стана пък на този беше толкова свестен, а сега ебати здухара) и приятели, познати всичке те зарязват и никой вече не те търси. А оотношенията с родителите ти също са под всякаква критика ти се опитваш да симилираш какво е станало с теб , а те ни усъзнават, че вече порастваш, отхвърлят твоето мнение и ти налагат своето. Тогава, последната фаза е алкохола и хапчетата. Който е изпадал в това полужение нека ми даде съвет.Моля ви!!!