Цитирай Първоначално написано от Анонимко
Ами за да изпаднеш в това положение, значи си слаба и абсолютно непораснала! Всеки минава през тези кризи. Едни ги приемат по-леко, други - по-тежко, трети - необратимо тежко. Трябва да бъдеш силна, да не се поддаваш на отчаянието, защото лоши неща винаги ще се случват, важното е да се научиш да виждаш и хубавите! Пиенето и хапчетата не са решението. Те са бягството на един безволев човек. След време като се сещаш за тия си години, ще си мислиш колко глупава си била да прекарваш времето си в отчаяние, депресии, пиене и т.н. Не приемай нещата толкова присърце! Всичко идва и заминава. Ето например и аз с родителите си бях на нож близо година и нещо. Това беше най-тежката фаза от моя пубертет и изпадах в депресии, исках да се самоубивам и т.н. Не го направих и сега се радвам, че не съм. Тва са лапешки истории, разбираш ли? Ще минат!!!!! Само не им се поддавай прекалено много!
Относно момчето, аз съм на мнене, че на тази възраст чувствата са нещо адски преходно! Така, че не ебавай много. Скоро ще го забравиш, повярвай ми. И въобще да не ти пука кой кво ще каже, дали ще те сочи и как ще те гледа! Важното е да не загубиш истинските си приятели. Това, че не те разбират, не значи че не са ти такива! За теб самата е трудно да се осъзнаеш, а очакваш разбиране от тях или от някой друг... Няма да го намериш, докато не откриеш себе си. Но не ги загубвай, защото след време ще ги оцениш и много ще съжаляваш!
Не ти знам заглавието (не те познавам) ама добре мислиш