Цитирай Първоначално написано от Whisskas
Може думите ми да звучат като пълна измислица, но един ден, при едно по-тежко напушване си обясних доста важни неща за смъртта и сега не ме е страх от нея.Изобщо.Просто някак си го приех.Факт.Ще се случи и аз мога само да си живея без да я отричам или пък чакам.Зная, че когато и да умра,ще съм опитала голям процент от радостите в живота и няма да е загуба, но ако зависеше от мен щях да умра на 60-65 някъде.Желала съм смъртта си само в два момента през живота си и това бяха два момента,в които изпитвах ненормална,нечовешка,нетър пима,убийствена болка.Никога не съм правила съзнателен опит за самоубийство,въпреки че някои простотии понякога граничат с това.
да бе, и аз като се напуша...и почвам да мисля за някви супер сериозни неща...