на мен не ми се е случвало.. в смисъл че.. в един момент аз си мислех, че го мразя, защото много ме беше наранил и нещо направо ме гореше отвътре, задушаваше ме, казвах си, че не мога да го понасям, че не ме интересува, че го ненавиждам от дъното на душата си - и до някъде си вярвах, тъй като явно бях сбъркала ужасната пронизваща болка от вътре с омраза ..

мислех, че всичко, което изпитвам е омраза, омраза и пак омраза... въпреки, че имах спомени за него, в които той не беше такъв, за какъвто се представи на края... и въпреки тва се убеждавах колко го ненавиждам и през цялото време само се молех никога, никога, никога да не го бях срещала...

като го видех и в гърдите ми нещо гореше.. и пак си мислех, че е просто омраза.. не го поздравявах, правех се, че не ми пука, гледах го все едно нищо не значи за мене... ама само аз си знаех какво става в сърцето ми..