"Хей момче,сещаш ли се за шамара който ти одарих,когато се опита да ме целунеш?Сещали се сигорно беше прекалено за да забравиш?
"Хей,момче,сещаш ли се,когато ми донесе първото цвете,беше синьо и ме потсещаше за твойте очи.
Но цветето падна.Аз бях много тъжна,но ти се усмихна и ми каза,чеще ми донесеш много такива цветя но нито едно от тях нямаше такъв цвят,който да напомня за твойте очи."
"Хей,момче,сещаш ли се когато един ден се опитах да те целуна и ти се дръпна и ми каза:
"Мъничка,не те обичам вече,обичам друга и няма смисъл да бъдем заедно"
Тогава те погледнах и ти ми каза "Сбогом".
Обърнах се и откъснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза.
Тогава усетих горчивия вкус на листото,но тогава чух твоя топъл и нежен глас:
"-Мъничка,може ли друга д а обичам ?!"Тогава се обърнах и започнах да те целувам.Колко беше мил света в тези ми ммгове.
На другия ден отидох при теб,но ти бе блед,тъжен..и когато поисках да си ходя ти ми каза:
-Мъничка,днес заминавам за Америка!
Може би повече няма да се видим.
Аз бях потресена от твойте думи!
На първо място си писах ме,но после разбрах,че не трябва да се разпалва любов без перспектива,и че любовта чрез писма не е любов.
В последните няколко реда от последното си писмо написах една стара японска поговорка:"Да обичаш е като песен да песен да пееш,но няма песен без край!"
Един ден,когато се върнах имаше писмо адресирано до мен и веднага познах твоя почерк:Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа както друтите неотворени.двоумях се.
С треперешти ръце го отворех,а в него пишеше...
"Мъничка на 12-ти вечерта тръгвам от Америка.
На 13-ти вечерата съм в София.Връщам се завинаги.Когато чуеш моя глас ,ако не ме искаш затвори слушалката.ако ме искаш ще поговорим и ще бъде както по рано.И кой казва,че "няма песен без край"?...
Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен весник на 13-та страница,на която пише"...Самолетът който през ноща тръгна от САЩ до Белград експлодира близо до Югославската граница.
Живи няма...още не е открита причина за експлозията.."
В допълнението на писмото е написано с кървави букви
"Да обичап е като песен да пееш,но няма песен без край"