А може би ние си ги създаваме толкова сложни...от към месец се познаваме с едно момче и сме заедно,нещата станаха със скоростта на светлината.Не мога да скрия колко съм привързана към него,в последствие и той това ми каза,че се привързва,но го е страх,както и мен също....имам чувството,че сега е моментът,в който нещата ще се разберат дали ще се задълбочат или ще се разпаднат...разбрахме се да го караме спокойно,без да се задълбочават прекалено,но просто и двамата свикнахме един с друг толкова бързо,че все едно се познаваме отдавна.Той наистина се грижи ужасно много за мен,помага ми да върна предишния човек в себе си,абе изобщо човек,който много може да ми помогне да постигна.Никой никога не се е грижил чак толкова за мен,дори момчетата,които са ме обичали истински.Сам ми казва как мога да стана за него номер 1 и аз наистина искам да бъда с този човек.С всичките си кусури и хубави неща,той е това,което съм искала винаги.Появи се в момент,когато бях наранена за пореден път и ме изправи на крака...но лошото е,че заради предишни разочарования и двамата сме предпазливи и страхливи,той също преди месец и нещо се е разделил с голямата си любов...Толкова ме е страх да не го изгубя,да не реши,че не трябва да свикваме чак толкова един с друг.Просто като ме погледне човек му става ясно,че не виждам никой друг освен него,не знам дали е любов,но искам да бъда с него...а защо трябва заради минали събития нещата да пропадат.А не искам То май се оказва,че той е по-предпазливият от двама ни ...виждам и в неговите очи как иска да бъде с мен,чувствителен е наистина.Защо защо това проклето минало трябва да развали всичко