Забрави го, измъчено сърце,
не съжалявай, не плачи,
пусни го, нека си отиде
нека по своя път върви.

Не страдай, пламенно сърце,
за него спри да гаснеш,
чужда му е твойта обич
чужди са му твойте ласки.

Спри се, мъничко сърце,
не ме влудявай, не тупти,
не бий за него с нежност
забрави го, нека си върви.





Когато губиш безвъзвратно някой,
когато не можеш да го спреш,
тогава сякаш осъзнаваш любовта си
и ти се иска с нея да умреш.

Когато знаеш, че ще дойде края,
когато си безсилен да го отмениш,
тогава сякаш си затворник в стая
и ти се иска в пламъци да изгориш.

Когато отиде си някой от тебе,
когато ръцете му са надалече,
тогава от болка сърцето ти се къса,
тогава ти се иска да те няма вече.







Moderated by miloto
т.1 от Правилника