Всъщност нз...беше като начин да се измъкна от нещо,в което се чувствах не на място.Разбрах,че това което чувствах преди..постепенно угасваше.Ам...и колкото и да се опитвах да върна това чувство просто не ставаше-за това.
Иначе сега е някак странно,защото останахме приятели(опитваме да бъдем такива каквито бяхме преди),а той май мн ме обичка.
Гадна работа си е това
...Никога не губи времето си за човек,който не цени времето прекарано с теб!...