Здравейте всички!Аз съм момче на 16 години.Живота ми не е бил никога розав,никога.Като за начало майка ми почина,най-блиския човек които някога съм имал. Много ми е било трудно и още незнам дали ще мога да се справя някога с това...Издухна стискаики ми раката,а аз нищо не можех да направя...Незнам как се справих и как днес седя тук,но вярвам в Господ.С течение на времето се влюбих незнам как стана...Обичам я повече от вичко и бих дал всичко за нея...Нещата не са розави и маи ще се разделим което помага още повече да се депресирам...Никога не съм мислил да посягам на живота си...не и това мисля че това не е за мен,защтото малко или много имам нещо в гавата...Незнам какво ще стане за на пред,но се моля за себе си и за всички които са по-зле или като мен защото знам,че не е лесно...Искам да ви кажа да почитате родителите си,каквото и да става,защото те са с вас цял живот и няма да ви оставят както и да става,може да ви се карат...но ви обичат...Живота е тежък...Имах нужда да напиша тожа...Дано съм помогнал на някои...Мислете сегга защото после няма да можете да върнете времето и да промените нещата...Успех ви желая на всички !