Добър вечер, май пак ви досаждам, но така се получи.
Въпроса ми е защо не мога да събера смелост да действам? Такива "добри" неща ми хрумват от сорта на какво да правя. на висчкото отгоре и сравнително романтични и намясто. Но когато дойде време да изкажа тези чувства - нищо.. стаписвам се, не правя нищо. Отказвам се. Досега никога не бях се отказвал, аз никога не се отказвам... така искам да и се обадя сега, просто да я чуя как е и тн. да и се извиня, че се държа така, че се въздържам. Но явно не го правя.
Аз знам какво искам, но не мога да си го взема. много тъпо :/