Обичам баща си

[просто споделям]

Аз съм му дъщеря. Кръстена съм на него, в семейството ме наричаха галено като него. Сега съм почти на 18 години. Почти на толкова, на колкото беше татко, когато ни го отне един страшен човек... Помня всичко и никога не съм се опитвала да забравя каквото и да било от случилото се с мен или моето семейство (колкото и да разчитат на това неприятелите ни). Не се вкопчвам в спомените си, както правят хората, склонни да превръщат нещастията в есенция на живота си. Аз просто живея с тях. Много обичам баща си. Толкова силно, колкото други хора го мразят. Безсилна съм да накарам другите да го обичат. Нямам и подобен стремеж, както го нямаше и баща ми.

Също като него аз искам само разбиране.

[Lorraine]

съжалявам мила..но какво е станало..кажи поне за да ти олекне..

[WILD__BOY]

Много лирично го разказа и не схванах точно какво се е случило.

[Павел]

Ако питаш мен никои не схвана

[kofti_nick]

Ще ни свениш ли кво точно е станало ?

[cS_LaMeRkA]

=D>

[gangbang]

... споминал се е човека, до колкото се разбира от тва дето го е писала

[In4iTu_]

Сега съм почти на 18 години. Почти на толкова, на колкото беше татко, когато ни го отне един страшен човек.

Извинявай, но ти на колко си била, когато баща ти е бил на 18, т.е. присъствала ли си на случая или знаеш това от разкази...Защо не обясниш малко повече.

[Lorraine]

не й се нахвърляйте така де..мила кажи кво е станало..

[Eleonora]

Много е хубаво, че обичаш баща си толкова много.Но разкажи де...каква е причината, какво те накара да споделиш с нас

[sherry]

Тази тема ебавка ли е...Ако си на 18 и баща ти е бил на 18, когато си го загубила, то е невъзможно да си била голяма, когато това е станало.

[OPEL]

Всеки обича своя баща. Точно толкова колкото тебе, но никой не оценява нещо, докато не го изгубят.... Това е един факт!!!