Здравейте. Форума много ме кефи, надяваме се да успея да получа някой добър съвет за моя проблем. От сега искам да кажа, че не е някаква ебавка, напълно сериозна съм. Значи аз съм на 18 години, приятелят ми е на 19. Заедно сме от около 1 година. Той ме обича страшно много и би направил всичко за мен. Заедно сме по-цял ден. Седим в тях и си прекарвамее чудесно. Тук обаче започва моя проблем. Той живее с родителите си, които са много готини хора. Майка му постоянно пътува, заради работата си, така че баща му е човекът, с който прекарваме повечето от времето си. Той е страшно готин човек. На 43 години е и .......... май съм влюбена в него. Знам, че ще ме помислите за луда, но е така. Той е страхотен, много забавен и мил. Никой друг не се е грижил толкова за мен. Когато с приятеля ми започнем да се джавкаме за глупости, той винаги ме защитава и не му позволява да ми вика и т.н. Помага ми и ...абе с една дума, като че ли съм му дъщеря. Да обаче аз не го чувствам по-този начин. Искам да съм с него, да ме прегръща и целува. Не искам обаче да оставям и сина му. Кажете ми моля ви какво да направя, за да спра да се измъчвам, заради това чувство. Благодаря предварително за отговорите.