Съжалявам,че пускам това като тема но просто така мога да си излея чувствата пред хора които не ме познават и няма да ме критикуват...Значи накратко обичам един човек който не го заслужава ни най-малко.Държеше се адски мило,целувки милувки бла бла,докато аз знаех,че е боклук от класа.И така доста време,но не беше връзка а просто един вид флирт или там както искате го приемайте.И онзи ден на вчера ми се обади за да се видим днес.Викам си хубаво,излязохме на кафе глупости беше хубаво,после се разхождахме дълго време говорихме си за какво ли не,накраяаз му казах че го обичам и тогава стана чудото.Той стана и вика:Знаеш ли,че му е писнало от долни и мършави к*рви като тебе?!Ако искам да се е*ем не можа ли по-рано да продумаш ми само ме врънкаш сума време и ми се умилкваш с целувки и глупости.Каза ми,че за него съм най-долното момиче на света,че съм парцал,че никога не би си цапал оная работа за да го направи с мен,че не съм достойна за него и всякви такива.

Накрая аз станах и му отвърнах,че единствената причина да се чувствам най-долното момиче на земята,е че го ОБИЧАМ!Това е,ето как когато се влюбих в не когото трябва се срина целия ми свят...надеждата умря и сърцето ми беше разбито отново.Ако някой си е направил труда да прочете целия ми разказ му благодаря за отделеното внимание и се извинявам за глупавата тема
