Смисълът на живота за всеки е различен,може би това,че ни е втълпено толкова,че любовта е най-важното и айдее всички юрюш вярват,че е това...постепенно тая идея ти се загнездва в главата и почваш да я възприемаш като истина.Аз винаги си мисля,че всичко е плод на самовнушение в този живот.Може би смисълът е някъде вътре в нас.Аз примерно разбрах,че не сляпата любов към някого е най-важното,а уважението към човека понякога е много повече от чувствата.
Примерно в един момент се събуждаш на 60 с любимия човек до себе си и си мислиш "кво ми липсва,имам си го него,всичко е наред",но човекът е така устроен,че едно има,друго като няма и почва да не му е наред нещо,почва да търси липсващата частичка,но тя никога не се запълва,защото просто това е в природата ни-да се развиваме,да търсим...поне аз така си ги обяснявам