Здравейте! Първо да ви се извиня ако темата ви се стори отегчителна, но искам да споделите мнението си. Имам си преятел от година и половина. Много го обичам и той мен уж, но според мен това не е любов... забранява ми да се виждам с приятели, забранява ми да излизам без него, когато той има някаква работа и неможе да излезе трябва и аз да си стоя в дома...и още хиляди такива. Не то виня него, макар че си е доста виновен, но малко или много аз съм му позволила да стигне чак до там... търпях го година и половина, но вече немога, и без него немога! Аз не му забранявам нищо, не мисля че това е начина да то задържа до себе си, ревността убива...но при него е точно обратното. Днес отидох на басейн без него, защото вече не издържах и той като му казах и ме зарязя. И имаше изпълнения от рода " повече никога няма дя съм с теб" или "това няма дя ти го простя" .... За мен това не е нормално, не знам на вас как ви се струва... Та проблема ми е там че не мога без него, не знам навик ли е или обич, но немога... но и по тоя начин немога, а знам че няма да се промени... какво да правя????