Трудно е да си влюбен...
Сърцето ти се смее, а след малко вече те боли.
Колко красиво изглежда всичко,
колко си щастлив!
Не стъпваш, а летиш!
Когато си влюбен всякаш ставаш по-красив.
На лицето ти разцъфва роза без бодли,
усмивката ти е някак по-различна.
Чувстваш сигурност...

И изведнъж попадаш в пропаст.
На сърцето ти зеят рани като кратери.
Очите ти са влажни, но няма сълзи-
само сладката болка от любовта.
Пред очите ти като на кино се изреждат всички хубави мигове...
И споменът за един човек кара сълзите
да се стичат по лицето.
В теб се борят любов, тъга, обида и гняв...
И все пак любовта надделява...

Такива са трепетите на любовта-
първо летиш в облаците, а после падаш в бездната
...и така до следващия път!



Moderated by miloto
т.1 от Правилника