Цитирай Първоначално написано от Safira
Да...да сложиш край на живота си е най-лесния изход.
1. това никога не решава никакви проблеми. Колкото и да ти се иска да имаш семейство, което да уважава решенията ти (може и да го имаш, но по този въпрос да имате разногласия) и да си върнеш момчето понякога не се получава. Но замисли се...дори и родителите ти да са хора, с които да не се рабираш, ама изобщо, не са пречка да продължиш нормалния си живот... Дори и да не харесват приятеля ти(а и ти не си с него вече) или ще им се наложи да го приемат...или пък то си остава за тях. Ти си имаш собствени решения.
2. винаги има за какво да се живее. Стига само да погледнеш живота под друг ъгъл. ТИ самата си най-важна. Не предавай собственото си доверие заради други хора. Изгради си принципи и ги спазвай. И си бъди вярна-това е най-важно. И все ще намериш хора, които да те оценят. Бъди сигурна.
3. Поговори с родителите си спокойно. Без да им викаш и т.н. Може би ще раберат желанията ти. А и да не ги разберат...пак си продължавай напред. Малко или много не са единствени, нали? Може би други хора ще те подкрепят, така както те не са успели... не се отчайвай.
4. Приятелят ти те е ревнувал...разделили сте се.... какво повече. Търси нови хоризонти... 2 години не са показател за стабилна връзка. Във всеки момент всичко може да рухне. Но все пак.. не трябва да се затваряш в себе си. Раздай се на друг човек.. но го потърси по-внимателно.
5. причини да живееш: ти, останалите хора..за които даже и не подозираш, колко държат на теб, светът и любопитството. Колкото и лесен да изглежда изходът със смъртта..просто не е интересно, ако го погледнем от тази страна. По-интересно е да продължаваме да се борим!

Всичко е наред!