донякъде знам как се чувстваш. аз ходя с приятеля си вече 9 месеца, а нашите така и не го одобриха и все ми натякват. виждам, че искат да ни разделят, но се моля да не се стига до крайности. аз също бях на крачка да не изнеса от къщи (завиждам ти на смелостта да го направиш, аз така и не успях), също мислех за самоубийство и ми беше адски трудно да приема живота такъв какъвто е, но все пак успях.
при теб е по-сложно, защото това с родителите ти продължава цяла година, а също така сега си загубила единственото нещо, което ти е давало сили да живееш... но опитай се да преглътнеш накърнетото си самолюбие и се върни в къщи. нима цял живот ще бягаш и ще живееш у приятелки?! помисли си.
стискам палци и се надявам нещата да се оправят малко по малко, независимо какво си решила. успех!