Мисля си, че трябва много пъти да си се влюбвал и да си бил нараняван, да зарязваш и теб да те зарязват, преди да откриеш истинската любов. Защото опитът, който придобиваш от всички свои успехи и провали те кара да цениш все повече стойностните хора и да виждаш все по-добре любовта. Този опит отваря очите и сърцето ти за силната, обсебваща и всепоглъщаща любов. Така че аз не смятам, че на 15, 16 или дори на 17 години може да си добил достатъчно опит, да познаваш много хора и да си открил перфектния за теб партньор...Възможно е да мислиш, че не можеш да живееш без някого....този факт си го обяснявам с наивността на младите и способността им да се привързват силно към нещата...а не с истинската любов....
А що се отнася до това дали любовта е вечна...незнам...ще ми се да вярвам, че е...но дали е така само времето ще покаже ))))))))))