Ревността се преодолява. Каквото и да ти казват, знай, че можеш да я изкорениш и да не я практикуваш повече.
На мене лично малко анализ на мотивите ми помогна да престана да съм ревнив. Много е гот, повярвай ми. Чувстваш се свободен.
Да започнем:

1. Защо човек ревнува - защото чувства, че приятелката му може да хареса някой друг повече от тебе и да те напусне.
Следователно ревността се базира на неправилна самооценка. Не е правилно да си мислиш, че всеки друг е по-привлекателен за нея от тебе.
От друга страна, трябва да приемеш, че наистина има много други, които тя би могла да хареса. Нищо не можеш да направиш по въпроса.
С две думи: ти си този, който си и какъвто си и дали тя ще бъде с тебе или не зависи от нейната свободна воля. Ако ревнуваш, най-много да те напусне, защото я отегчаваш или вбесяваш с детинските си страсти.

2. Тя е свободно човешко същество. Нямаш право да и налагаш какво да прави и какво не. Ако иска да иде при друг, тя има това право и ти не трябва да се противопоставяш.
Ако я обичаш, няма да се противопоставяш, защото това е нейния избор и за тебе би трябвало да бъде най-вашно тя да е щастлива. Как би могла да е щастлива, ако някой я ограничава в решенията и.

3. Чувството на "справедлива" ярост по повод нейната "неблагодарност", защото ти правиш всичко/много за нея, а тя е на път да те смени с друг е абсурд.
Тя не е искала да правиш нищо за нея - не можеш да я държиш отговорна, за нещата, които и даваш по собствена онициатива. Не е отговорна за твоите решения. Дори когато тези решения са да направиш или не нещо за нея.

4. Ако все пак тя реши, че не ти си човека... Ами добре. Тъжно е, но със сигурност ще има друга, за която ти ще си този.

Това е. Ако можеш да вникнеш в тези твърдения и проанализираш внимателно истинските мотиви за ревността си ще можеш и да се освободиш от нея.
Това би било само от полза за всичките ти връзки.
Ако ли пък не - не си единствения - мнозинството хора ревнуват и си провалят живота по този начин. Ти ще си просто поредния.