Питате ли ме какво ми беше? Питате ли ме каква буца ми беше заседнала на гърлото месеци ?

Знаете ли какво е от детската градина да си имаш дружка и в щастие и неволи да си плачеш с него.. и накрая да викнеш ветеринарят и докато му бие инжекцията да го държиш - и то да те гледа с един поглед, сякаш разбира какво му се готви?

А знаете ли какво е след като си тръгне лекаря да седиш 15 мин прегърнал кучето си, да ревеш и да виждаш как постепенно си затваря очите и живота го напуска? И как в последните му мигове му се насълзиха очите и просто се отпусна в мен, след 2 мин вече безжизнено?

Разплаквам се като си припомня този момент, не искам да го правя.