Поредната изпълнена с чувство творба. Но от многото, които са написани на тази тема, тази е една от малкото оригинални и небанални.
Всеки стих има определено не случаен подбор на изрази и думи.. и римите са почти точни.
Последната строфа, ах, последната строфа... Тя е може най-добрата от цялото стихотворение. През нея прозира болката и копнежа по загубеното най-ясно. И успяваш да завладееш точно с нея.
Само мъничко му оправи римите във втората строфа.
Иначе е силно!