Ето, минаха 4 месеца от нашата раздяла. Минаха 4 безкрайно мъчителни месеца, в които бях тъжна и затворена в себе си. Тези месеци ми се струваха цяла вечност без теб, време, през което осъзнах колко много те обичам. Едва ли някога ще се сетиш за мене, но само знай, че винаги ще те обичам, ще те обичам винаги, защото ти ме прави щастлива няколко месеца. Ти ме дари с твоята любов, ТИ ме дари с твоята загриженост, ТИ ме накара да се почувствам отново жива, ТИ ми вдъхна надежди, че живота не е толкова прост и еднообразен, ТИ ме караше да чакам с нетърпение да се видим..едва ли някога ще те забравя, защото ти беше моята любов..моята любов, която винаги ще остане в сърцето и мислите ми. Никога, никога няма да те забравя. Винаги ще те обичам. Сега си сигурно с друга, на друга даряваш любовта, която даряваше на мен, на друга показваш колко много я цениш, на друга даваш твоите нежни устни да ги целува..бъди щастлив, само това мога да ти пожелая. Дано един ден разбереш колко много съм те обичала, че не си бил просто поредния за мен, ти беше ЕДИНСТВЕНИЯ за мен. Няма вече момче, което да ми харесва повече от теб. Ти беше специален - с твоите умения, твоята любов и твоята красота (вътрешна и външа). Ти беше олицетворението за любов..ти ме караше да се чувствам щастлива, че те имам. Много те обичам...Обичкам те, знай го това, знай, че ще имаш винаги човек, който ще те обичка и ще бъде готов да направи всичко за теб. Липсваш ми..
Ще ми липсват моментите заедно, ще ми липсват твоите устни и твоята усмивка, твоята любов и твоята грижовност. Дано някой ден осъзнаеш, колко много съм те обичала и знай, че ще те обичам винаги и винаги ще има място за тебе в сърцето ми..