old story

[nxn`]

Когато махнеш със ръка и си отидеш,
когато гониш спомена
и мислите за мен
на прах разбиваш.

Захвърляш в ъгъгла,
навярно прашната ми снимка,
неволно устните ти трепват
и възкресяват старата усмивка.

Един неясен силует,
избягал от далечна драма,
един човек стои пред теб,
една любов, една измама!

Видях те
и за миг се спрях .
Да продължа без теб по пътя,
макар че исках, аз просто не можах.

За тебе ще горя на калада,
за теб докрай ще нося кръста,
когато ме погледнеш със омраза ,
помни, аз няма да съм вече същия.

Сега съм сам,
докосвам нежно тишината,
приспива ме небесно-синкав мрак
и вятърът ме носи нейде в небесата.

Повяхнали отдавна са на гроба ми цветята.
Вземи едно от тях, със устни жадно целуни го,
ако ме има нейде на земята,то цветето ще бъда аз,
в сърцето ми за винаги ще си останеш,
единствена ти – моята любима.

[George_tr]

До автора! Моля те погледни другата си тема!